Like Whoa

8.

 И ето ме на път към репетицията на момчетата. Репетиционната им е гаражът на Люк, понеже той е единственият, живеещ в къща. Къщата му е доста голяма. Ама доста. Като тези по филмите. Двуетажна, с много стаи, голям хол. Разбрахте ме. Тя е на десетина минути път от училище, така че не ми се налага да вървя много. 

 Пускам си музика и тръгвам към дестинацията си. Вали. Супер. Добре, че винаги имам чадър. Но и той не ми помага особено. 

- ТУК СЪМ! - провиквам се, когато Люк ми отваря вратата. 

- Цялата си мокра, по дяволите! - смее ми се той в лицето. - Все едно си била на плаж.

- Да, от там минах, специално. 

- Хайде, влизай! - и ми прави път да мина.

 Да. Цялата съм мокра. Един тъпанар мина така яко с колата си, че цялата ме окъпа. Оставям мокрите си неща до вратата и влизам навътре. Мирише прекрасно и е така топло. Виждам как Майк, Аш и Калъм седят на дивана.

- Здравейте, момчета! - казвам им бодро аз, когато се доближавам.

- Мокра си! Какво си правила? - пита ме Аш.

- Навън вали, умник такъв. 

- Добре, добре. Само не се заяждай. Чувствителен съм. - саркастично казва той и започва да се смее.

- Хайде, мързеливци, ставайте. Доникъде не сме. - казва Калъм и бавно се надига от дивана.

 Всички се съгласяват и се отправяме към гаража. Гаражът на Люк е голям сигурно колкото моят хол и стая в едно. Има всякакви кашони пълни с вещи на семейството му, инструментите на момчетата. Но не и коли. Те стоят отвън освен, ако времето не е изключително гадно. 

- Ей, не пипай там. - почти изкрещява Люк, когато Майк се доближава до един от рафтовете с неща. - Брат ми ще ме убие, ако счупя нещо.

 Люк има двама братя. По-големи. Виждала съм ги само веднъж на едно събиране. Много си приличат. Най-големият му брат е женен с две деца, а другият - само женен.

- Спокойно! Нищо няма да счуп... - и Майк събари кутията с награди на братята на Люк.

- МАЙКЪЛ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! - вик се чува от устата на Люк. 

 Ние с Калъм и Аш стоим отстрани и се смеем на гоненията на Люк и Майкъл. 

- С това темпо ще почнем утре по обяд! - казва Калъм след десетина минути.

 И те се оставят и започват да свирят. Песента, която Люк започва да пее, е една от любимите ми, защото е написана точно за мен.