Like Whoa

3.

- Успяхме! Пристигнахме на време! 

- Да, а ти не спря да мрънкаш, че ще закъснеем. - казва Мия и ми се изплези.

- Ами да. Защото щяхме. - отвръщавх ѝ, удряйки я по ръката. - Хайде да влизаме, че това време не ми понася.

- Не съм те и спряла. Хайде! - казва Пени и ме задърпа към вратата.

 Макар да съм идвала тук стотици пъти, този път това място се усеща различно. Поне за мен. Заведението е известно в нашия малък град и често идваме тук, когато си нямаме други задължения. Една моя съученичка работи в бара и аз отивам да я поздравя. 

- Хей, Яс , радвам се да те видя! Как си? - пита ме Саманта. 

- И аз теб! Страхотно. Много съм развълнувана за изпълнението на момчетата.

- И не само ти. Толкова много хора дойдоха заради тях. Макар да имаше плакати из целия град, не очаквах да има толкова много хора. 

- Да и аз. Но се радвам, че има. Ще им хареса шоуто със сигурност. 

 Със Саманта се познаваме от доста години. И сме в един клас от почти толкова. Аз често ѝ викам Рапунцел, заради красивата ѝ дълга коса. Тя е страхотна приятелка и това, че прекарвам времето си в училище с нея, ме прави изключително щастлива. 

- Тази вечер имаме много работа, така че ще те оставям. Ще се видим по-късно, надявам се. - казва с усмивка Сам и изчезна в талпата. 

 Ние сядаме на сепарето най-отпред и точно в този момент излизат и момчетата. Люк изглежда уникално. Облякъл една прекрасна червена риза и черен панталон. Това момче е звезда. Приятелите му също изглеждат добре. Майк, китаристът, е с черни дънки, широка тениска и с неговата сладурска усмивка. Калъм, басистът, е с тъмно лилава риза, черен панталон и бели обувки. А Аштън, барабанистът, е с черна риза и сиви панталони. Очевидно се бяха постарали да изглеждат добре и им се е получило със сигурност. 

 Люк грабва микрофона и запява с невероятния си глас. Дори и хората, които не са дошли заради тях, спират и се заслушват. Песента, с която започват, е бърза и весела. Всички танцуват и е много забавно. Следващата песен е малко по-бавна и нея я изпълни Калъм. Тези момчета са безкрайно талантливи и всестранно развити.

 Вечерта минава по-бързо, отколкото очаквах. Люк и момчетата изпяват още три, четири песни, има много аплодисменти и усмивки. 

- Бяхте невероятни! - казвам, след като слязоха от сцената. - Трябваше да се видите отстрани - истински рок звезди!

- О, благодаря ви, Милейди. Постарахме се. - засмива се Майк и взе едно шише с вода. 

- Щеше да е по-добре, ако можехме да изпеем малко повече песни. - отговаря Калъм и се подпря на стената. 

- Да, наистина. Но за първо участие, мисля, че беше добре. - отвръща Люк.

- Мисля, че си заслужихме по едно питие. - подсмихва се Аштън и отив към бара.