Like Whoa

9.

 Думите, излизащи от устата на Люк, всеки път ме грабват. Обичам песните им. Толкова са красиви. Често пъти Калъм пише текстовете, но точно тази песен, е изцяло на Люк. Помня първата му песен. Написа я миналото лято. Бяхме седнали в парка и той беше взел китарата си. Оплакваше се, че няма вдъхновение. И изведнъж просто почна да пише. След два дни ми каза, че е написал първата си песен. Помня първият път, когато я чух. Той беше толкова притеснен. Но все пак ми я изпя и аз се разплаках.

- Дами, можете да запазите аплодисментите си! - казва Аш, когато удари барабаните за последен път. 

- Ще ти се да има някой друг, освен мен. - отвръщам му и ставам от дивана.

- Някой ден. Някой ден. - отговаря той и прави поза на мислител.

 След тази песен изсвирват още една и решават, че им стига за днес. Концертът, който ще откриват, е скоро и виждам колко са притеснени. Макар и да са много развълнувани, че най-сетне ще имат нещо голямо, ги е страх толкова много. 

 Люк и приятелите му имат тази банда от години. Люк, Калъм и Майк са я сформирали, когато са били деца. След това са намерили Аштън и картинката е била запълнена. Толкова години са се трудили и най-накрая някой им обръща внимание. 

- Аз си тръгвам. - казвам, когато излизаме от гаража. - Не се притеснявайте толкова. Ще се справите добре.

- Надявам се! Имаме тази група от години и най-сетне пробихме. Е, почти. - отвръща ми Аш и се подпира на рамката на вратата.

- Ще сте страхотни! Имай малко вяра. 

 Навън още вали. Страхотно. 

- Да те закарам? - пита Люк, когато поглежда през прозореца.

- Няма нужда.

- Стига. Вали пороен дъжд. Ще те закарам. 

- Щом си казал. - засмивам се и обличам якето си.

 Обичам да пътуваме в колата му. Макар и не особено голяма, колата на Люк е толкова хубава. Червена. Един от любимите му цветове. Винаги е спретната и чиста. 

- Е, какво ще слушаме днес? - питам, затваряйки вратата.

- Хмм. - Вметка. Стилът музика, който той слуша, доста съвпада с моя. - Мисля, че днес е ден за приятелите ни от Bon Jovi.

- Харесва ми как мислиш.

 Песента е една от любимите ми. Като цяло харесвам групата. Пеенето в колата е едно от задължителните ни занимания. Минават още две песни и вече сме пред нас. Прекалено малко време.

- Ще се видим утре. - отварям вратата.

- Ще се видим утре. - казва той и ме целува.