Like Whoa

4.

- Е, какво ще пиете? - пита Аш, седейки на бара. - Аз черпя.

- Ти ще черпиш? Не може да бъде! - измива се Майкъл и го побутва по рамото.

- Да, рошав, ще черпя. Та какво ще пиете? - усмихва му се Аш.

- Каквото и ти.  - отвръщам му.

- Така те искам! А останалите?

- Просто поръчай на всички еднакво. Откъде е този прилив на доброта от теб, Аштън? - пита го Люк, придърпвайки един стол.

- Не знам. Просто съм на кеф, предполагам. - и след тези думи, Аш се обръща към питието си.

- Е не знам за вас, но след това страхотно участие, съм заслужил едно питие от Аш! - изкикотва се Калъм. 

 И от едно питие, преминаваме към второ. И трето. И след това вече не помня особено. С Аш наистина прекалява, че се налага Люк да ме носи до нас. Но не мисля, че това е проблем за мен или за него. 

 Когато се събуждам на следващата сутрин, или по скоро обяд, главата ме цепи много яко. И тогава телефонът ми звънва. Така се стряскам, че едвам не падам от леглото.

- Яс, хайде! Чакаме те! 

- Ъъ. Чакай. Какво? - доста съм учудена.

- Ами закъсняваш! 

- За къде? 

- Ами за срещата ни, по дяволите! Да не си забравила? 

 И тогава осъзнавам, че говоря с Аника и тя е бясна, че не съм дошла. Или по-скоро, че съм забравила.

- Упсс. Да. Извинявай. Веднага идвам! 

 И буквално скачам от леглото и се оправям за няма и десет минути. Нахлузвам едни дънки и тениска, сресвам си косата и излизам. Тичам възможно най-бързо, за да стигна до Аника и когато стигнам, тя просто се изсмива и ми казва, че няма проблем. 

 Прекарваме един готин следобед. В града ни откриха нов лунапарк, и единствен, и ние стояим там, докато стана време да го затварят. Това място е създадено за нас. Качваме се на едно от бързите влакчета поне десет пъти. Едвам не повръщам, но е много забавно. 

- Май е време да си ходим, а! - засмивам се и я ударям леко по ръката.

- Мислиш ли? Хаххаха. - засмива се и тя. 

 Викаме си такси и се прибраме. И това е краят на този уикенд. Мисълта, че утре трябва да съм на училище, не ме праве много щастлива. Макар и да съм отлична ученичка, не съмголям фен на училището. Или поне не на всички предмети. Някои от тях са голяма мъка. 

Люк: Какво ще правиш утре след училище? - получавам съобщение от Люк малко преди да си легна.

Утре е понеделник. Ъхх. Ами на танци съм като цяло. И ще видим колко ще имам да уча. Защо?

Люк: Ами мислех да излезем. Но, ако си заета, няма проблем.

 Люк беше година по-голям от мен и често пъти програмите ни не се засичат, което е много жалко. Макар и в една смяна имаме толкова много неща след училище, че едва се виждаме през седмицата.

Ох, утре. Ами. Ще видя. Ще ти пиша.

Люк: Направо ми звънни.

Окей. Аз обаче си лягам. Лека нощ!!

Люк: Лека нощ. Сладки сънища, сладурке!