6.

10 3 0
                                    

- Да, да, идвам! - задъхано казва Мия и ми затваря телефона.

 Никога не идва на време. Или почти никога. Но какво да я правя. 

- ТУК СЪМ! - чувам силен вик зад себе си и Мия скача на гърба ми.

- Най-сетне! Ще закъснеем! - казвам ѝ аз и ставам от пейката.

 По принцип се чакаме преди да отидем на танци. Но тя редовно закъснява. Добре, че има пейки навсякъде. Тези пейки вече ме познават много добре.

 Танците ни са близо до мястото на срещата ни и пътят ни не е особено дълъг. Обичам да ходя там. Просто ми е толкова приятно това занимание. А и прекарвам време с приятелите си, което е плюс. 

 Когато стигаме виждаме, че още е заключено. Разбира се. Редовно отварят в последния момент. 

- Само дето ми мрънка, че ще закъснеем, Яс! - започва да мрънка Мия.

- Хей!! - провиква се Аника и я виждам как се запътва към нас с Чарли. 

 Чарли е приятелят ѝ от едно известно време. Хипер са сладки заедно. Той е доста по-висок от нея и от мен и постоянно ни го натяква.

- Хей, как стее? - питам ги, когато са до нас.

- Ох, не питай. Лудата ми госпожа по история отново ни разказва една от историите си. - седна на пейката Аника и остави раницата си.

 След около десетина минути вече сме в съблекалнята и се оправяме. Нямаме много за оправяне, като цяло. 

 Репетицията минава много бързо. Изиграваме няколко танца, ставаме вир вода и след това вече е време да си ходим. Това е моята тренировка през седмицата. Но в никакъв случай не се оплаквам. Обичам танците и те са си достатъчна тренировка за мен.  

 Когато излизам, виждам Люк подпрял се на стената. Дори и в тъмното мога да видя колко добре изглежда. Облякъл е черни накъсани дънки, черна тениска, любимото си кожено яке и любимия си гердан.  Помня, когато ми разказа за него. Бил е подарък от брат му, който е починал преди няколко години. Той не обича да говори за това. И напълно го разбирам. Не е тема, която някой би искал да повдигне. 

- Хей. - казва ми той, когато се приближавам до него. - Майко, колко си мокра. Да не си бягала там вътре? Хахахха. 

- Не съм, не се притеснявай хахахах. Просто имаме концерт скоро и беше тежка репетиция. - отвръщам му аз и го прегръщам. А той се дърпа и прави смешни физиономии.

- Хайде, да си ходим. - хваща ме за ръката и се отправяме към моя дом. 


Like WhoaOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz