Like Whoa

10.

 Събуждам се в добро настроение макар и да е шест и половина. Мразя да ставам рано. Но днес явно ще е хубав ден. Приготвям се на бързо и изхвърчам от нас. Виждам как Сам играе на телефона си.

- Добро утро! - казва тя бодро.

- И на теб. 

 По пътя си говорим за новия сериал, който излезе по Нетфликс и разбирам, че на Сам доста ѝ е харесал. Тя по принцип не си пада много по сериали. 

- Офф стигнахме. Трябва да вървим по-бавно. - измрънквам и отварям входната врата. 

 Пред себе си виждам Калъм, които стои нервно пред кафе машината. 

- О, не! - изшептява ми Сам и се обръща на другата страна. 

- Какво? О. Да. Калъм. Извинявай, забравих. 

- Не е смешно! - отвръща ми тя леко ядосана.

- О, хайде стига. Калъм е пич. Какво се притесняваш? - хващам я за ръката и се запътваме към него. - Здрасти, Кал! 

- Хей, Яс. Здрасти. - отвръща ми с лека усмивка той. - Чакам тук от цяла вечност. Ако и вие искате кафе, по-добре елате после. 

- Не, няма проблем. Между другото. Това е приятелката ми Сам. 

- Ззз.. Здрасти. - тихо казва Сам и прави ужасна усмивка.

- Приятно ми е. Калъм. Макар че мисля, че се познаваме. - казва Кал с усмивка.

- Да и аз така мисля. 

- Ти си от класа на Яс, нали? - пита Кал подпрян на кафе машината.

- Дам, от цяла вечност. - отвръща се Сам и виждам как започва да се отпуска.

- Не искам и да знам какво е това мъчение! - засмива се Калъм.

- Много мило, Кал, благодаря ти! - отвръщам и го виждам как ми се смее. Знам, че се шегува и обича да се заяжда.

- Направо си е мъчение. - казва Сам и двамата започват да се смеят. Сладури.

-  Време беше. - Калъм взима кафето си от кафе машината. - Съжалявам, дами, но ви оставям, че ще закъснея. Отново.

 И го виждаме как тича с кафето. 

- Не беше толкова страшно, а? - подсмихвам се, докато се качваме по стълбите.

- Не. Не беше.  

- Той не би ти казал нищо лошо. - добавям и отхапвам хапка от сандвича си.

- Знам, че не би. Готин е.

 Ще са сладки заедно. Знам го. Калъм е голям сладур. Много е мил и е толкова срамежлив колкото нея по принцип. Но от друга страна може да говори каквото си иска и да не му пука. Явно зависи от настроението му. Когато се запознахме, не обели и дума. Просто стоеше и се усмихваше. Но с времето се отпусна.

- Някой път може да излезем заедно. - вметвам влизайки в стаята.

- М.м.м. Моля? - почти извиква Сам.

- Защо нее. Хем с Калъм ще се опознаете. Ще му пиша сега.

- Яс, недей. - но аз вече бях извадила телефона си.

Кал, зает ли си тази събота?

Кал: На среща ли ме каниш? Люк няма да е щастлив.

Не. Не се притеснявай.

Кал: Жалко.

Искаш ли да излезем на двойна среща.

Кал: И с кого мислиш, че ще дойда?

Със Сам...

Кал: Сам? Искаш да ни сватосаш ли? 

Може би.

Кал: Ще си помисля.

Какво има да му мислиш? Хайде. Ще е забавно.

Кал: Добре, добре. Ще дойда. Но, ако не мине добре, си ми длъжница.

Ще е забавно!