Like Whoa

11.

-Е? - пита ме Сам, влизайки в стаята.

- Изглеждаш прекрасно! Стига си се впрягала. Говорим за Калъм. Той е готин. 

- Знам, именно затова се притеснявам! - и се пльоква на леглото.

 Бяхме се разбрали да се оправим в тях за двойната среща с Люк и Калъм. И ето ни тук от един час пробващи рокли, защото Саманта просто не знае какво иска. Знам, че се притеснява, но това е Калъм. Не е някой от улицата.

- Хайде! Остани с тази. Нямаме време за друго. Люк и Калъм ще са тук след петнайсет минути.

- МОЛЯ? - буквално изпищява. - ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ?

- Да, Сам, от час ти говоря, че ще дойдат в седем. Сега е осем без петнайсет. 

- Оххх. Добре.

 В крайна сметка се спря на една черна рокля с дълги ръкави. Аз реших, че няма нужда да съм толкова официална и обух едни сини дънки и сложих черна блуза с паднали ръкави. В останалите петнайсет минути оправяме косите си и слушаме малко музика. И в един момент телефонът ми звънва. 

- Да! 

- Тук сме. Слизайте. - казва Люк.

- Идваме.

- Хайде да вървим. - казва Сам и виждам едновременно тревога и вълнение в очите ѝ.

 На слизане по стълбите едва не се пребиваме, но това сме си ние. Изключително непохватни. Отваряйки вратата усещам гадния октомврийски вятър и се радвам, че Люк е решил да дойде с колата. А не пеш. 

- Добър вечер, дами! - казва Калъм и излиза от колата. - Аз ти оставям мястото тук и сядам отзад. 

- Отзад ли? Мислех, че ще седим заедно. - подшушва ми Сам.

- И аз, но явно няма. Спокойно, Калъм не е някой тъпанар. - и отварям вратата. 

 В колата на Люк се носи аромат на парфюма му, което ме прави безкрайно доволна. Пуснал е някакъв случаен плейлист, но все пак не е лош. Обръщайки се да видя как е Сам виждам китарата на Люк да стои подпряна на вратата. Калъм е седнал точно до Сам и виждам как и той е притеснен. Да не повярва човек. Той по принцип е от общителните хора, които правят каквото си искат, когато си искат, без да се интересуват от мнението на останалите. Досега не съм го виждала така притеснен.

 Люк е избрал да сме в някакъв малък ресторант, за който, макар и градът да е малък, не бях чувала. Къде ги намира тези места този човек? 

- Е стигнахме. - обявява той и спира колата.

- Супер. Какво е това място? - питам го и откопчавам колана.

- Ново е. Брат ми ми каза за него.

- Брат ти е като Дора изследователката, човек. - засмива се Калъм и всички с него.

- Да, да. Направо. - отговаря му Люк и спира музиката.

 Макар и да обичам да пътувам в тази кола, нямам търпение да видя това място. Излизаме от колата и аз просто ахвам. Отвън изглежда малко и като в някоя приказка. Вратата на ресторанта е като порта и, когато Люк я отваря, имам чувството, че ще ме смаже. Вътре е просто божествено. С малки масички, красива декорация и страхотна музика, това място ме печели още с влизането. Люк ни води към масата, която е резервирал. Тя е в края на заведението, с красиви четири стола и цветя на нея. Този човек си го бива.