Like Whoa

7.

- Прибрах се! - провиквам се, щом отварям входната врата.

 Обичам да съм си вкъщи. За разлика от много хора не държа да съм нон стоп навън. Обичам времето си вкъщи. Обичам да гледам филми и да си лежа. Като цяло есента и зимата са ми любимите сезони. Тези дейности вървят най-добре през тях. 

 Родителите ми, както всеки път, ме чакат за вечеря. Обичам тези хора. И наистина им се възхищавам.

- Хайде, влизай, не се моткай! - засмива се майка ми.

 Тя е уникална жена. Носи очила, също като мен, има красиви кафяви очи и кафява коса. Обичам да прекарвам времето си както с нея, така и с баща си. Макар и по външен вид да приличам на майка си, характерът ми със сигурност е на баща ми. Той е едър мъж, с изразена позиция за почти всеки въпрос. 

 След вечеря се намърдвам в стаята си и отварям компютъра си. Пускам си един филм и след десет минути вече заспивам.

 Нов ден, започваш не много добре, заради алармата ми. Макар и да обичам тази песен, просто вече ми омръзва да я слушам всяка сутрин. И то, за да ставам в шест.  

Люк: Добро утро. Дано си станала. Ако не си, време е! 

 Съобщенията на Люк всяка сутрин са коренно различни и ме карат да се усмихвам. И да се радвам, че съм станала в шест. 

Добро утро и на теб. Ще се видим ли след училище?

Люк: Ох, не мога. Имам репетиция с момчетата. Сори.

Сефте.

Люк: Моля?

После се сърдиш на мен, че аз не отделям време. 

Люк: Знаеш, че ни поканиха да подгряваме на концерт. 

Знам. И ти знаеш, че и ние имаме концерт скоро, ама не спря да мрънкаш.

Люк: Добре, добре. Схванах. 

 След това просто ставам и започвам да се оправям. 

- Сам, къде си? - питам веднага, щом Сам ми вдига.

- Да, да идвам. Чакай. - казва ми тя и усещам, че тича.

 Сам идва точно две минути по-късно. И отново се запътваме към училище. 

 Денят минава бавно. МНОГО БАВНО. Имаме контролно по химия, което съм сигурна, че не съм направила като хората. После имаме физическо, което просто ми взима силите. Мразя да бягам. Макар и да танцувам от доста време, неща като бягане и скачане на дължина не са ми нито по силите, нито желая да ги правя.

- Този ден няма край! - прозява се Сам и аз се засмивам. Права е.

- Факт, Сам! 

 След училище получавам съобщение от Люк.

Люк: Искаш ли да дойдеш да гледаш репетицията ни? 

Искам ли?

Люк: О, хайде. Не се цупи. Ела. Поне няма да ти е скучно.

 Замислям се дали наистина ми се ходи. Макар и да съм малко раздразнена, решавам, че няма смисъл да се ядосвам.

Там съм.