Животът Продължава

Болница

Когато изпаднете в безсъзнание очите ви остават отворени , заради наличието на кръв в тях . Но всъщност не виждате нищо . До мозъкът ви не достига достатъчно кръв и той спира за кратко до функционира . Но колко е това кратко. По някога е само няколко минути,  друг път часове,  а в някой случай дори месец . Човек се намира в състояние на полукома и за части от секундата сърцето му спира да бие . В тези минути е нужна спешна медицинска помощ или чудо . В нашия случай се наложиха и двете .
И трябва за ви споделя,  че и двете неща не бяха в плана на нито един от геройте , но нали понякога нещата в живота на човек стават не така , както ги наредим , а както Бог реши .
В този ден той реши да изпита две приятелства , едно забравено и едно разрушено и ето как се случи това.
От няколко часа той стоеше пред болничната врата и чакаше , докторът да излезе . В болницата беше още по отвратително.  заради пандемията едва ги пуснаха,  въпреки че тя беше с тежки наранявания . По коридорите бавно се движеха фигури с маски , които сякаш отиваха на траурно шествие . Беше студено и мрачно . Най неподходящото място за тези светли дни ! Той наведе главата си и затвори очи в този момент врата се отвори и едни , бели чехли бавно запристъпваха към него . Вдигна глава и се изправи:
- Тя е по-добре,дойде в съзнание .
Съобщи почти безлично една медицинска сестра , а той въудошенен попита :
- Може ли да я видя .
Тя не му отговори , а направо го поведе към стаята . Лусия беше легнала на бялото легло . Главата и беше обърната на дясната страна,  а очите и все още блуждаеха в нищото , но щом го видя тя сякаш възвърна погледа си и го закова точно в неговия .
- Давид .-промълви тихо тя , а той бавно се приближи.
- По добре ли си ? - попита я той и хвана отпусната и ръка  . Тя потръпна и обърна глава към тавана .
- Незнам , незнам -отговори несигурно тя и погледът и отново започна да блуждае . После леко вдигна единият си пръст и попита ?
- Къде е Дея ?
Давид стоеше и не помръдваше , не знаеше какво да и отговори,  затова отклони бързо въпроса :
- Искаш ли да ти донеса нещо от вас?

- Не -отговори уверено тя - трябва да се прибираме . Ти трябва да хванеш самолета си , а аз да украся с Дея.
Той се усмихна,  хвана ръката И  , и спокойно и разясни ситуацията :
- Аз няма да пътувам днес,  нито утре  , защото си изпуснах самолета...
-Но как така , ти трябва да се прибереш при семейството си, за да празнуваш коледа , трябва да си с тях  не може така ...
Лусия вечи не беше спокойна, а се напрягаше . Дори опита рязко да се изправи ,  което естествено и предизвика огромен световъртеж и тя отново падна на леглото си в безсъзнание.