Do you remember? °short story°

14

20.03.1990
Мина се много време от последното ми съобщение, но не бях готов за започна това. Просто не знаех какво повече мога да кажа.

Провалих се, Хейлс. Провалих се във всичко.
Не мога да понасям повече тъпия апартамент, защото теб те няма в него. Чувствам се толкова шибано сам.
Пропуснах няколко дни от работата си, заради това. Не знам какво ми става. Вчера отново посегнах към алкохола. В момента също го правя.
Просто не мога да понеса мисълта, че ти наистина ме забравяш.

Факта, че не взе всичките си неща при заминаването ме обнадежди, че ще се върнеш, но май вече осъзнавам истината. Не си ги взела, защото искаш ново начало. Без мен.

Това е, нали?
Искаш да ме забравиш и сигурно след три шибани месеца вече си го направила. Какво правиш в момента? Дали вече има нов в живота ти?

Как можа да забравиш любовта на живота си толкова скоро, скъпа?
Научи ме.
Нека и аз да се отърва от теб.
Нека напуснеш мислите ми за секунда, нека мога да дишам нормално без теб.

Сега си спомних нещо.
Лежахме двамата на леглото в спалнята ни, след първия път в който те докоснах истински. Тогава се почувствахме изцяло. Лицето ти все още беше червеникаво, но това те правеше даже още по-сладка. Но не това е от значение.
Тогава ти легна върху гърдите ми. Легна и започна да се унасяш слушайки ритъма на сърцето ми, докато аз галех нежно косите ти и все още не можех да повярвам какъв късметлия бях да те имам в живота си.

Тогава ти ме попита :

- Можеш ли да дишаш свободно така?

Усмихнат замълчах за секунда. Думите сами привлечени от истинта се изнизаха от устните ми :

- Само така мога да дишам.

Ти ме целуна. Спомням си го много ясно.
Тогава просто се надигна и ме целуна, лягайки след това в същата поза.

Кога всичко се промени?
Кога замина заради мен на хиляди километри оттук? Кога?
Как можах да те отвратя толкова, за да ме оставиш сам срещу отчаянието, че повече няма да чуя гласа ти, или да видя почерка ти.
Каза че заминаваш, за кратка почивка при леля си.
Осъзнах, че в Атланта нямаше роднини. Там нямаше никой.

Глупак съм, че те оставих да си тръгнеш. Глупак съм, че се оставих да ме излъжеш.

Х.С