Do you remember? °short story°

20

06.04.1990
Обичам те.
Обичам те прекалено много.
Спомените ме връхлитат като буря през цялото време.

Площадката на която се целунахме.
Дървото на което написахме имената си.
Думите, които си разменяхме онази вечер след като родителите ти те изгониха от вас, защото ме защити.
Казах ти, че ще съм до теб вечно. Заклех се.
Ти също.
И след това наруши клетвата.
Спомням си всичко. Имаме прекалено много щастливи спомени.

И ако говоря за лошите сърцето ми се подтиска повече.
Не трябваше да те удрям преди половин година. Не беше виновна на провала ми. Не беше виновна за това, че не искаше детето, което щяхме да имаме. Аз бях прекалено вманиячен в теб, за да те оставя да го убиеш. Щях да се грижа за теб и за него. Или нея. Щях да те обичам още повече.

Боеше се от мен, нали? Боеше се, защото те притисках прекалено много.
Извинявай. Извинявай за това, че не се погрижих за предпазните средства при първия път. Само така знаех, че няма да си тръгнеш от мен.
Само така можех да бъда сигурен, че винаги ще имам частица от теб до себе си.

Но твоята любов спря още преди много време. Знаех това, усещах го. Ти изстина към мен след това. Не ме докосваше по същия начин, не ме гледаше с усмивка. Не ме обичаше.

Нараних те.
А след това ти нарани мен, като прекара една нощ с някакъв тип в бара.
Искаше свобода и ти я дадох.
После запалих дрехите, с които беше вечерта с отрепката, защото не можех да си представя, че друг те е правил щастлива.

Вини ме за това че те обичах, като луд.
Направих грешки. Доста грешки. Но всичко бе, за да си с мен.
А ето че сега даже не знам къде си. Тръгна си, остави ме. Това беше единствения начин да се отървеш от мен, като заминеш с лъжа. Дори не знам дали си в Атланта.
Изигра ме много умно.
Поздравления, Хейлс.

Х.С.