Do you remember? °short story°

16

30.03.1990
Честит рожден ден, любима.

На тази дата трябваше да си с мен. Още от миналата година бях започнал да събирам средстава, за да те изненадам с пътуване до която и страна да си избереш. Щях да направя всичко, за да си напълно щастлива.

Е, тези пари вече са пръснати по наеми и тъпите ми зависимости.
Осъзнах, че тъй като няма да се върнеш, няма за кой да ги пазя.
Гласа ти в главата ми прошепна да ги дам за дарителност, но му казах да си гледа шибаната работа. Майната му на всичко.

Където и да си, с когото и да си искам да ти пожелая да имаш това щастие, което открадна от мен.
По-рано прегледах отпечатаните снимки, които направих за именния ти ден като колаж.

Не знам какво ме прихвана, но изгорих всички. Може би уискито бе виновно, не знам. Не съм сигурен какво правя напоследък.
Превърнах се в нещо, което не мога да понасям.
Просто защото ти беше тук, в главата ми. Нашепваше ми как си ме зарязала без да се усетя.
Само ако можех са върна времето назад, за да те спра. По дяволите, щях да обърна света само за да не тръгнеш.

Нали всичко беше наред? Какво стана, защо ме напусна?
Твърдеше, че си забравила всичко в миналото, каза ми, че ме обичаш.
Явно си била много по-голяма лъжкиня.

Каква ирония, нали?

Нека пия и тази вечер за здравето ти.

Х.С.