06.03.1990
Днес беше хубав ден.
Срещнах Мирел. Спомняш ли си я? Онази тогава млада жена, която ни продаваше от онези сладките кифлички в пекарната на ъгъла.
По твои думи, тогава ти се влюби в мен.
Когато влязох усетих същото чувство, както и преди пет години. Онова вълнение от новината, тръпката в корема и пеперудите размътили мозъка ми. Беше ме пленила така, както никоя друга не успя. Бях луднал по теб, любима. И все още съм. Винаги ще те приема обратно, когато и да се върнеш. Знаеш ли защо?
Защото те обичам страшно много. Даже аз се плаша от факта какво мога да направя за теб.
Но май това беше целия проблем. Обичах те прекалено много и когато обърках нещо ти...не издържаше. Направих крачка в страни и ти ми го върна. Беше като гонка на котка и мишка, докато не препочете да напуснеш страната. Докато не отстъпи.
И ако очакваш да кажа, че така е било по-добре, грешиш. Прощавам ти всичко, което преживяхме. Надявам се и ти да си го направила. Да си простила тъпотиите ми.
Не искам да се оправдавам, но знам, че си спомняш онази вечер.
Много добре знам, че и ти не можеш да я забравиш. Беше падение за мен и аз...не издържах също. Беше по-силно от мен. Направих грешка. Огромна.
Но ти ме обичаше въпреки това. Нали? Обичаше ме, нали?
Х.С
YOU ARE READING
Do you remember? °short story°
סיפור קצרБъди честна... Не искам да се заблуждавам повече. Вече спомняш ли си за мен въобще? Името Хари какво ти говори? Боя се обаче че отговора ти трябва да побърза. Не съм сигурен колко дълго още мога да се боря за теб. ...
