Do you remember? °short story°

5

05.02.1990
Здравей, отново.
Минаха се два дни откакто не съм ти изпращал писмо. Нямам какво ново да кажа за себе си, защото живота ми сега е в пълен застой. Но ми харесва да пиша спомените ни на хартията и после сигурен да я пускам в пощенската кутия за писма. Надявам се да не съм сбъркал адреса, който ми даде. Каза, че ще бъдеш там, каза че ще ми връщаш писмата.
Знаеш ли, няма да говоря за това.

Днес срещнах Франк. Спомни си го, нали?
Кучето, което ни следваше навсякъде. Което отгледахме от деца, което порасна с нас на улицата. То беше старо, скъпа. Много старо. Козината му бе посивяла, едва се движеше на краката си, а ребрата му се брояха. Спрях се, дадох му хляб. Знам, с половин хляб нямаше да му помогна много. Мислех си, че ще направя нещо, почувствах се за секунда горд от благородната ми постъпка, но щом се прибрах осъзнах, че фактически нищо не съм направил.
Защото той нямаше да се оправи само от няколко късчета хляб.

Разбрах, че живота е устроен така че трябва да вложим усилия и време в нещо, за да потръгне. Да вложим от себе си.
Надявам се да разбираш за какво ти говоря.
И в същото време да не се сещаш да онзи период от връзката ни.

Да, знам, идиот съм. Глупак, простак и шибан кретен.
Но ще е странно ли, ако ти кажа, че предпочитам да ми крещищ тези неща в лицето, вместо да си на хиляди километри от мен?

Обичам те, Хейлс.

Х.С