02.02.1990
Днес си пуснах малко музика по радиото. Изникна песента, която ние слушахме и ми стана мъчно за теб. Отново. За пореден път.
Мина се близо месец без теб, а ти все така не пишеш. Няма нищо, аз не се отказвам. Знаеш го най-добре.
Не аз се отказах от нашата любов, скъпа.
Но няма да те виня, знам, че имаше нужда от това. Просто мелодията ми бе носталгична, спомних си как танцувахме на песента под силните нощни звезди, изпълнени с нечии чужди желания. Кошницата с храна беше близо до нас, а ти постоянно ме караше да ти взимам от онези малини на близкия пазар.
Носех ти от тях всеки път щом излезем заедно.
Спомни ли си?
Защото аз ще помня вечно. Ти остави белег в сърцето ми, и дори когато някоя друга ме погледне, аз не откривам теб в нея.
А точно теб търся.
Ти си различна.
И затова те обичам оттук до необятния космос.
Липсваш ми.
Моля те, пиши ми.
Х.С
BINABASA MO ANG
Do you remember? °short story°
Short StoryБъди честна... Не искам да се заблуждавам повече. Вече спомняш ли си за мен въобще? Името Хари какво ти говори? Боя се обаче че отговора ти трябва да побърза. Не съм сигурен колко дълго още мога да се боря за теб. ...
