30.01.1990
Извинявай, скъпа.
Обещах ти, че няма да пия повече, но вчера прекалих. Мислех да ти напиша писмо, започнах го, но буквите ми се размиваха и се отказах. Пих, защото си спомних за времето, когато бяхме заедно, когато бяхме истински щастливи.
За времето, когато наистина те правех щастлива. Ти се влюби в невзрачното, бедно момче от квартала и минаха години, в които го подкрепяше неизбежно, докато не се покачи в стълбата на късмета.
Осъзнах, че ти беше моя късмет през цялото време. Късчето светлина в тунела от мрак и дебнещи чудовища. Ти беше моята муза, моята страст, моята любов на едно.
Може би след като осъзнах за стотен път грешката си, разбирам защо все още нямам писмо от теб. Или може би агенцията, по която ти изпращам писмата е шибана. Най-вероятно е това.
Ти обеща, че ще се свържеш с мен, не искам да вярвам, че ще ме подведеш.
Как си, какво правиш?
Все още ли мислиш за мен, както ми обеща преди да заминеш?
Ще съм тук, за да разбера отговора ти.
Обичам те.
Х.С
YOU ARE READING
Do you remember? °short story°
Short StoryБъди честна... Не искам да се заблуждавам повече. Вече спомняш ли си за мен въобще? Името Хари какво ти говори? Боя се обаче че отговора ти трябва да побърза. Не съм сигурен колко дълго още мога да се боря за теб. ...
