Do you remember? °short story°

6

10.02.1990
Днес прекарах деня си затворен в малкия ни апартамент. Нямах работа, защото валеше а строежа нямаше как да продължи.
И реших да ти напиша поредното писмо.

Иска ми се да знам ти какво правиш. Или как се чувстваш.
Много ли искам?
Просто да разбера, че си добре. Нищо повече.
Сега, докато пиша това, наблюдавам малката лампа на бюрото ни. Спомни ли си я? Онази, която ти подарих за рождения ден. Един от подаръците.
Всъщност, тя е копие на първата.
Защо?
Защото съм идиот и в изблик на ярост я счупих. Но побързах да се реванширам. И все пак, това не оправи нещата изцяло.
Но ти не ми беше ядосана заради счупената лампа, а заради това, че не се прибрах миналата нощ.
Отказах да ти кажа защо, а ти ми се разкрещя.

А аз отвърнах.

Извинявай за това, скъпа. Казвал съм ти го милион пъти, и отново ще го кажа. И отново, и отново...
Колкото е нужно, за да изтриеш спомена от главата си.

Утре ако не вали имам работа в строежа и след това имам среща с нови наематели.
Ще се местя.
Знам, казах че ще бъда тук, за да те чакам, но не мога да продължа така. Навсякъде, където погледна виждам теб. Усещам мириса ти, чувствам допира ти.
Това ме побърква.

Не ми се сърди, мила. Знам, че на новото място ще живеем още по-добре щом се върнеш.
Защото ти ми обеща да се върнеш.

Обичам те.

Х.С