07.04.1990
Обичам те, Хейлс.
Но не мога да живея и ден повече с мисълта, че няма да почувствам меките ти коси върху лицето си всяка сутрин. Студено е. Мрачно е. Навсякъде из мислите ми е кално. Съсипах се. Съсипах и теб.
Обещай ми, че ще бъдеш щастлива. Но нека мисълта за мен те преследва до безкрая. Нека знаеш в какво ме превърна и...до какво ме докара.
Ще изпия последната глътка бърбън. Ще изпуша последния фас цигара. Ще взема някоя твоя дреха и ще я прегърна силно. Ще ти пожелая някои неща.
И после ще отида да изпратя това писмо.
Нямам какво да ти завещая.
Но ти оставям спомена за онзи мъж, който те обичаше до полуда.
И който умря за любовта и семейството, което не можа да има.
Може би в друг живот.
Нали?
Спомни си тогава за мен.
Нека спомените ни свържат някой ден отново.
Х.С.
YOU ARE READING
Do you remember? °short story°
Short StoryБъди честна... Не искам да се заблуждавам повече. Вече спомняш ли си за мен въобще? Името Хари какво ти говори? Боя се обаче че отговора ти трябва да побърза. Не съм сигурен колко дълго още мога да се боря за теб. ...
