how to be someone else • niall

PART TEN || Части от влюбено сърце по пода

Влязох безшумно вътре в къщата, заключвайки след себе си. Изритах маратонките си, докато събличах якето си и го закачих на закачалката. Беше тихо, което беше толкова необичайно за тази къща, че миг се зачудих да не бях объкрала собствения си дом. Огледах се наоколо – празно.

– Ехо? Има ли някого? – повиших глас аз и вече доволна, че ще имам малко време за себе си, се насочих към кухнята, където щях да си взема пакет пуканки и да се насладя на някой романтичен филм.

Оставих чантата си масата, а върху нея самотно лежеше една жълта хартийка. Взех я и веднага разпознах почерка на мама, която явно в бързината си бе изкрила буквите.

Има пица в хладилника. Аз и баща ти трябваше спешно да напуснем града. Ще сме у дома утре. Обичам ви!

– мама

Харесвам редките случаи на спокойствие вкъщи. Помня как само преди няколко дни в тази къща се вихреше партито на годината, а днес мухите във въздуха се долавяха. Роуз имаше навика да събира тук всичките си приятели (а те си бяха доста), които пък обичаха да оставят бельото си в банята или да си мият зъбите сутринтта.

Отворих хладилника и точно на втория рафт ме чакаха шест парчета пица с пеперони, чиято миризма се долавяше от километри. Облизах устни неволно и се пресегнах за едното от тях, след това си взех и кенче с кола. Затворих вратата, а когато се обърнах се натъкнах на Найл, който явно се чувстваше комфортно в само и единствено черните си боксерки. И аз се наслаждавах на начина, по който ластика им подчертаваше плочките на корема му, а малката татуировка на гърдите му се отличаваше върху бледата му кожа. Косата му беше разрошена, а по челото му имаше капки пот, които той инстинктивно избърса. Видя ме, стояща там, с парче пица и кола в ръка, но не се усмихна. Поне не по начина, по който очаквах. Мислех си, че момента, в който ме види ще се затича към мен и ще ме посрещне със силна прегръдка, но този път не като онази първата, а истинска прегръдка. Онази, при която да зарови лице в косите ми и да вдиша от аромата им, после да ги погали, да забие нокти в гърба ми и да изпитва онази нужда да ме държи в ръцете си, каквато аз изпитвах.

„Харесвам те...” – думите му от последният ни разговор отекнаха в главата ми и тогава осъзнах, че Найл не може да бъде в моята къща, освен ако не искаше да я ограби, но имаше и друга опция, която в следващия миг влезе през вратата, по сутиен и черни бикини.