how to be someone else • niall

PART NINE || Великата Роуз Рийсън

-Ребека? – възкликна Найл, като се приближи до мен, а аз все още бях неспособна да го погледна в очите. – Какво правиш тук? Защо изхвърча така? 

-Сякаш ти пука. – измърморих аз и отпих от водата в бутилката си. Тялото ми трепереше.

-Разбира се, че ми пука. – проговори русия, карайки сърцето ми да затупти още по-бързо. - Търсих те къде ли не.

-Е, намери ме. Сега доволен ли си? – заядох се аз, пращайки му недоволен поглед. – Как е златната ти Роуз?

-Тя е добре. Простих й, че ме е измамила. Извини се и каза, че е било грешка. Не можех да й се сърдя вечно.

И изведнъж нещо в мен се надигна. Гняв. Стиснах зъби, за да се опитам да сдържа обидите в устата си, но уви. Яростта в мен надделя.

-Що за глупак си ти?! Отвори си очите, Найл! Роуз те мами. Възможно е да е спала с всяко момче в този проклет бар! – развиках се аз, ставайки на крака. Очите му се промениха. Болка. Това се четеше в тях. Нарянавах го, а той не заслужаваше.

-Дори и аз. А всички знаят, че си падам и по момчета. – двигна ръка един от приятелите на Найл, а след това другия му даде одобрителна усмивка, признавайки му колко е героично да спиш с великата Роуз Рийсън.

-Н-не. Това не е вярно. Тя ме обича. – прошена Найл, а сърцето ми се късаше заедно с гласа му. Направих грешка.

-И аз също те обичам. Но ти беше сляп и не видя това, нали така?!

-К-какво? – попита ирландеца, невярвайки в думите ми.

-Чудно ли ти е? Не беше ли забелязал как те гледам; как се смея на глупавите ти шеги; как винаги треперя, когато си до мен? Знаеш ли защо?! Защото те обичам. Защото те обичам още от моментът, в който премина през входа на къщата ми. Защото ти си единственият, който не ме обиждаше и мразеше само заради външният ми вид! И знаеш ли защо в момента плача? Защото ти беше с Роуз! Защото тя ми взе всичко, но не й стигна това и реши да започне да се среща с теб. Ти може би не помниш или не знаеш как аз винаги стоях отстрани и наблюдавах, колко я обичаш и не казах и думичка, защото исках да си щастлив. Защото аз винаги съм била грозното патенце, а тя красивият бял лебед, който е добър във всичко. Но от онази нощ, нощта в която се целунахме. Помниш ли? Това беше най-невероятният ден в живота ми, защото знаех, че имам шанс с теб, макар и малък. Но ти отново реши, че аз ще съм просто вторият ти избор и се върна при сестра ми. Хайде, върви при нея! Тя се нуждае от теб сега. – изкрещях аз на един дъх. Той дишаше учестено, а очите му следяха устните ми, сякаш не искаше да пропусне нещо. – Така както аз се нуждаех от теб през всичките тези 4 години. – прошенах аз и се запътих към тоалетните, където да се освежа и да напусна този бар. А може би и света.

Той дори не викаше името ми. Вероятно не му пукаше, че току що се сринах пред него и му споделих всичката си болка. Знаех си, че не го интересуваше. Все пак аз бях просто никоя. Просто неговият втори избор.

-Бека, почакай. – викня някой пред мен. Някого, когото не очаквах да ме последва. – Изслушай ме, става ли?

Аз се замислих за секунда.

-Добре, имаш една минута.

-Съжалявам, че съм бил сляп досега. Осъзнавам, че съм се държал като пълен глупак и не съм забелязал всичко това, но предполагам, че съм бил прекалено замян от Роуз, за да си отворя очите. Наистина съжалявам и искам да ми просиш. Но преди това искам да ти кажа още нещо. – обясни той и си пое въздух. – Аз също те харесвам. Не знам откога, но нещо в теб се промени. Харесвам те, наистина. Целувката в банята се случи, не защото исках да забравя Роуз и защото се нуждаех да разпусна, а защото исках да те целуна. Наистина исках, много. Не бях пиян. И не съжалявам за това. Не съжалявам, че с Роуз се скарахме и, че тя лежи в леглото си и в момента лее сълзи по мен. Не съжялавам, че дойдох в този бар, защото разбрах, че и ти си чувствала същото към мен. Прости ми, моля те.

Той ме харесва.- помислих аз. Устните ми сякаш се залепиха заедно. Както и парчетата на счупеното ми сърце.