how to be someone else • niall

PART TWO || Трябваше в прегръдките му да съм аз

Дразнещо чувство заля тялото ми. Нещото, което ме събуди гъделичкаше носа ми в настойчивите си опити да се събудя. Отворих плавно очи и погледът ми засече пухкава бяла топка обилно да лигави носа ми, като оставяше мокри следи след малкото си езиче. Аз се подсмихнах. Премахнах малкото животинче от лицето си и се надигнах, като не го пусках. Сложих го в скута си, а то започна да обикаля насам-натам из леглото ми.

-Поне теб си имам. – прошепнах на себе си. Беше ми пределно ясно, че малкото котенце няма да ме разбере.

Цялата обстановка бе неясна, сякаш имаше мъгла наоколо. Не виждах точни детайли от предметите около себе си. Дори не отличавах стенният часовник. Намръщих се, но после протегнах ръка и грабнах внимателно очилата си от нощното шкафче до леглото ми. Поставих ги предпазливо на лицето си и всичко се проясни.

Вече виждах малкото животинче в скута си, което кротко мъркаше. Виждах дори часовника – 09:15. Виждах снимките на стената. Те бяха предимно на цветя във вази, животни или природни пейзажи.

Станах от леглото си напълно, като преди това внимателно премахнах котката от скута си. Изправих се на крака. За момент усетих болка в главата си, но щом разтърках слепоочията тя утихна. Закрачих към изхода.

Излязох от помещението и се запътих с устремени крачки към банята. Вървях натам, като подминавах останалите врати, водещи към други стаи. Моята цел бе само и единствено банята. Докато минавах покрай стаята на Роуз забавих крачката си, докато накрая се заковах на едно място. “Да видя ли какво правят?” Върнах се една-две крачки назад и позиционирах пред дървената врата. Отново бях изправена пред дилема: Да вляза или не? Ако са будни, ще ме видят и ще помислят, че съм досадна. Ако не вляза няма да разбера кой е тук или дали изобщо русокосият приятел на сестра ми си е тръгвал или със Роуз са имали бурна нощ. Мисля, че е по-скоро второто, защото въпреки дебелите стени между стаите ни, се чуваха доста силни звуци. Прехапах устна, щом в главата ми нахлуха неприлични сцени с мен и Найл. И накрая просто натиснах безшумно металната брава и влязох.

Не затворих след себе си, защото след секунда щях да изляха пак незабележимо. За мое щастие и двамата още спяха на леглото на сестра ми. Въздъхнах облекчено. Застоях се на едно място за секунда, просто за да ги погледам малко. Стомаха ми се сви на топка, в гърлото ми – буца. Премигнах многократно. Аз наистина обичах Найл, въпреки, че повечето ни разговори бяха: “Къде е сестра ти?”, “Можеш ли да ми кажеш дали Роуз е у вас?”, “Спи ли още сестра ти?”. Това ме натъжаваше, защото той никога нямаше да бъде мой, не и с моето лице. Ръката ми бе поставена на дръжката на вратата. Затегнах хватката си около нея. Вече се чувствах готова да напусна. Обърнах се към изхода, но зад себе си дочух познат мъжки глас. Звучеше дрезгаво, някак пресипнало, но в същото време толкова секси. Ухилих се. Това щеше да бъде един от малкото ми разговори с него. Обърнах се по най-бързия начин. Изпод синята завивка на вероятно голите тела на сестра ми и ирландчето (надявах се да не са голи) се показа рошава руса глава. Очите му бяха червени, вероятно от количеството алкохол, което бе поел снощи.