how to be someone else • niall

PART SIX || Може ли да те целуна?

С бавни крачки слизах надолу по стълбите. С ръка се подпирах за парапета, защото не съм свикнала с тези високи обувки, които създаваха болка на краката ми, които впрочем са невероятно красиви и дълги.

След секунда-две се слях с тълпата, която се движеше под ритъма на една много хубава песен. Очите ми търсеха един човек. Движех се бавно, за да не предизвикам недоволните физиономии на гостите. Стигнах до дивана, върху който бяха насядали няколко момчета. Непрестанно ругаех и викаха, защото губеха играта на карти. Аз се наведох към едно от тях, което имаше тъмна черна коса и зелени очи. Красиви зелени очи.

-Извинявай, но виждал ли си Найл? Гадже е на рожденичката. – прошепнах съблазнително. Сигурна съм, че моят глас малко или много го е накарало да се поинтересува от мен. Подсмихнах се, след като обви нежно пръсти около китката ми и ме придърпа в скута си.

-Защо ти е той? Ела, поиграй един покер с нас. – покани ме той. Без колебание кимнах положително. – Момчета, променяме правилата на играта. Нека да поиграем на гол покер! – обяви той.

Приятелчетата му започнаха да подсвиркват и аплодират. От самото название на тази игра се досетих правилата. И съжалих, че приех.

-Ти ще играеш, нали? – попита едно червенокосо момче. – Правилата са прости.

-Ами, мисля да откажа. – уведомих аз с трептене в гласа. Всички се намръщиха, но момчето, в чийто скут стоях се ухили.

-С теб ще се позабавляваме после. – прошепна той, а устните му се преместиха върху оголените ми ключици, засмуквайки кожата там. Това беше хубаво, но не и когато не го прави Найл.

-Виж, аз трябва да тръгвам. Налага се да потърся някого. – казах аз и светкавично се изпарих, мушкайки се между гостите ми.

Разхождах се из собствения си дом, търсейки Найл. Интересното беше, че това е и моят рожден ден, но не видях нито един мой познат. Във всяко кътче на претъпканата ми къща се скатаваха младежи, вероятно на моята възрост, които търгуваха трева за пари. Погледът ми засече няколко приятели на Роуз, които бях виждала, но не знаех имената ми.

След известни затруднения се озовах в кухнята, където долових мириса на бира. Споменах ли, че съм алергична към хмел? Затичах се нагоре по стълбите. Целта ми бе само банята. Връхлетях вътре, затворих вратата и музиката значително намаля. Пред очите ми съзрях Найл, който стоеше на пода и бе поел лице в шепите си. Издаваше странен звук, който не означаваше нищо. След като чу намека ми, че не е сам, вдигна глава. Очите му обходиха цялото ми тяло. Спря се на очите ми. Мислех, че ще ме познае, но уви.