how to be someone else • niall

PART FIVE || Сега съм готова да те спечеля, Найл

Фокусирах вниманието си в една мислена точка. Опитах да й отдам цялото си внимание, но беше трудно в такива условия.

-Не, аз те обичам повече.

-Не! Казах ти, че аз те обичам повече.

И този “разговор” се повтаряше отново и отново. После си разменяха по една груба целувка и пак се започва. Досадно е.

-Ще ми направиш ли един малък подарък довечера? – изкиска се Роуз.

-За теб винаги, принцесо. – каза Найл със своя прекрасен, омайващ глас.

-Аз нямах предвид нещо материално. – намигна му сестра ми игриво.

Мамка му, как успява?!

-Оу, схванах накъде биеш. – ухили се Найл, като разкри блестящите си зъби. – Ще ти подаря най-незабравимата нощ.

Русокоската се изкикоти лигаво, което породи усмивката на моето момче-мечта и след миг сляха устни в страстна и изпълнена с похот целувка.

Това трябваше да съм аз. С мен трябваше да си говорим мръсотиики. Мен трябваше да целува и докосва.

-Може ли да престанете поне за момент? – помолих аз. Бих казала, че заповядах да прекъснат тези лигави контакти.

-Ребека! Ако не искаш да гледаш просто излез! И без това ни пречиш. – кресна Роуз.

“Оу, това заболя.”

-Знаеш ли какво? Ще изляза. – уведомих аз и напуснах стаята на двамата влюбени с пълна сила, като умело си опитвах да не избухна в сълзи.

Уверих се, че никой не ме следи. Не че очаквах някой да го направи.

Връхлетях в стаята си и моментално се проснах на леглото. Зарових глава във възглавницата си. Сълзите ми започната да бликат като водопад. Спомних си думите й. С всеки спомен за тях, сърцето ми се пропукваше. И знаех кой ще може да го залепи.

Само и единствено той.

Той бе единствената причина да не се обеся, нарежа, удавя и прочие. Заради него съм жива сега. Но как ми се искаше да не бях. Защо Роуз трябваше да е толкова груба?

На вратата ми се почука многократно. Аз инстинктивно избързах накипелите сълзи и промълвих просто едно “влез”.

На вратата ми стоеше, не кой да е, ами самия Найл. Момчето от мечтите ми.

-Ъм, здравей. Добре ли си? – попита с лека усмивчица той.