how to be someone else • niall

PART FOUR || Няма да се превърна в нейно копие

В този момент напрежението в стаята растеше с неимоверна сила. В пространството се преплитаха няколко емоции – гняв, разочарование, страх, срам, удовлетворение. Да, аз се радвах, че родителите ми станаха свидетели на всичко това. Сега тя щеше да си понесе наказанието.

Майката ми погледна към съпруга си. Той не отделяше погледа си от Найл. Жената знаеше, че трябва да предотврати всякакъв негов изблик на ярост.

-Роуз! Качвай се в стаята си! – нареди тя, а голата девойка я последва към втория етаж.

Найл вдигна поглед и проследи движенията на гаджето си. Ирландеца забеляза, че Роджър го наблюдава. Преглътна шумно. Едрият мъж направи крачка към младежа.

Какво трябваше да стори Найл в този момент? Да избяга? Сърцето му биеше толкова силно. Сякаш ще се изкопчи от гърдите му. Русият заби поглед в пода. Роджър се оказа на сантиметър от настръхналото му тяло.

Свидетел на тази гледка бях аз. Наблюдавах всичко това. Моето сърце не биеше по-бавно. Очите ми се разширяваха, а ръцете - разтреперваха.

-Забавлява ли се, Найл? – погледна право в онези сини очи, които бяха изгубили искрата си. Роджър хвана брадичката на момчето, когато то се опита да избегне очите на мъжа.

-Татко, недей! – опитах да разубедя баща си. Приближих с крачка-две, но бях спряна от господин Рийсън.

-Не, милата ми. Няма нищо да сторя на този красавец. – без да отделя поглед от Найл, промълви с равен тон.

-Вижте, господин Рийсън… - пое си дълбоко дъх ирландеца. – Аз просто… - думите му бяха прекъснати.

-Той просто съжалява. Няма да се повтори. – заявих аз с глас, пълен със страх.

Красавецът ми стрелна едни поглед и кимна.

-Д-да. – потвърди твърденията ми Хоран.

Татко изпуфтя и осмисли думите и на двама ни.

-Добре. Извинението се приема… но да не се повтаря! – предупреди баща ми с висок глас. След секунда напусна стаята. – Хей, Найл. – викна, когато се намираше на стълбите. – Ако стана свидетел на нещо подобно още веднъж… няма да стъпиш в тази къща.

Момчето само кимна. Аз се ухилих на изплашеният му поглед. Той се приближи към мен с бързи крачки. Делеше ни половин метър.