Правех въртеливи движения въхру слепоочията си. Пръстите ми ги притискаха с една цел – концентрация. Опитвах да запаметя в съзнанието си и най-малката подробност от урока по биология. Очите ми бяха затворени, а главата ми – леко наведена напред. Повтарях прочетеното отново и отново, защото в такива условия беше трудно да се запомни урок. В моята стая си стоях само аз, но в съседната – вероятно имаше зоопрак. Силна рап музика, викове и силен смях достигаха до слуха ми. Не издържах на този стрес и притиснах длани до ушите си, но уви – звуците не ставаха по-тихи.
-Това трябва да спре! – извиках силно, въпреки, че дори самата аз не се чух. Надигнах се светкавично от леглото и се запътих към вратата. Отворих я рязко и следващото, което чух бе шумното й затваряне след мен.
В коридора светлината бе слаба; единственото осветление идваше от малките кръгли лампички. Устремено закрачих към вратата, в края на коридора. Първо се поколебах дали да я отворя рязко и да стресна всички, или плавно да я разтворя, да извикам сестра си отвън и да й прочета едно хубаво и дълго конско, за това как ми е омръзнало от нейните петъчни сбирки. Нямах много време за размишления, затова просто натиснах дръжката надолу. При отварянето на вратата пред мен се разкри обичайната гледка – пияните приятели на сестра ми, мъгла от цигарен дим, полуголи тинейджъри танцуващи на новия хит от „Авичи“. Естествено всеки се бе въоражил с цигара, пламтяща в устата им и по една бутилка евтино уиски в ръка. В тази стая лампата съвсем не работеше, но светлината, която идваше от включения телевизор ми показваше, че Роуз е там, разбира се в ръцете на Найл, който демонстративно показваше сексуалните си желания и възможности. Протегнах ръка настрани и включих осветлението в стаята. “Диджеят“, или както аз го наричах "момчето, което сменя каналите и определя музиката" заглуши звука, всички спряха да се целуват, натискат, пушат, пият, пеят и викат, а вместо това около 30 намръщени погледа се стрелнаха към мен. С точност – 28 погледа, защото сестра ми и гаджето й дори не осъзнаха, че всичко затихна. Те бяха заети да опознават устата на другия. Мълчанието обграждаше всичко като мъгла и после пропиваше във задимения въздух. Колко позната бе тази гледка!
Аз не бях облечена като другите момичета тук и това правеше впечатление на всички момчета. Това не ме притесняваше, защото повечето нямаше да ме помнят дълго, поради огромната доза алкохол, която бяха приели.
ESTÁS LEYENDO
how to be someone else • niall
RomanceМоже би да живея в своя малък свят, където бях техният обект на подигравки, не беше толкова зле. Може би взех прибързано решение и не трябваше да искам да излизам от него. Може би нямаше връщане назад. Може би за мен бе предопределено да си остана о...