Our Epic Love

3 Глава: Ти си верен приятел

Тръшнах вратата след себе си.

"Какво искаш, Джей?" извиках. Установих, че в стаята не е само Джей, а всички.

"Успокой се, Джъстин." Бил се приближи до мен. Потупа ме по рамото.

"Някой от нас ни е издал." започна да говори силно. Смущение пробягна по лицето ми.

"Не знам кой е. Но, ако си признае ще бъда по-мил." той погледна към мен.

"Не бях аз." усмихнах се. Той ме погледна изпитателно. "Имам алиби."

"Да чуя?" никаква емоция.

"Не беше ли ти този, който ме накара да разкарам момичето?" попитах. Той кимна.

"Знаеш ли Джъстин, винаги съм мислил, че ти ще ни издадеш някой ден. Браво!" каза той. Взимах се безизразно в очите му и се чудех как да го убия.

"Бил?" всички погледнахме Рон. Той ми беше добър приятел. Е, да почива в мир.

"Ти беше, нали?" Бил го погледна. Той кимна бавно. По устните на Бил се изви усмивка.
"Ще бъда по-милостив. Честно, Рон ти беше един от любимите ми за разлика от други." каза той и погледна към мен. Естествено.
"Направи го." Рон сви рамене. Бил извади пистолет.
"Когато започнах това имах съмнения, че някой ще ме издаде. С течението на времето това чувство се изпари. Но бум ето го отново." Бил започна да обикаля стаята, оглеждайки всеки от нас. Дулото на пистолета сочеше към Рон.

"Виж момче, ако успееш да ме победиш ще те пусна да си вървиш, ако не успееш - е, ще ти уредя гроб до този на майка ти." Бил се усмихна фалшиво. Това копеле! Но това беше стратегията му - да използва болката на хората, за да ги направи по-слаби.

"Копеле!" Рон повиши глас. Очите му пробляснаха яростно.

"Винаги съм те мразил, кучи сине! Не мисля, че някога ще мразя някой повече от теб!" продължаваше да вика. Бил се засмя.

"Ще се бориш ли или предпочиташ да умреш сега?" попита той с усмивка.

"Ще се боря и ще спечеля!" Рон наистина много си вярваше. Бил се засмя.

"Дайте му пистолет момчета!" извика. Веднага, като че ли знаеха, че ще каже това му донесоха пистолет.

"Ще го направим като в Дивия Запад." каза той, насочвайки пистолета към Рон.

"На 3." някой каза, но не обърнах внимание. То беше насочено към всичко това.

"1...2...3" Бил стреля на 2. Не беше честно! Куршумът го беше уцелил в гърдите, което значеше, че не можем да го спасим. Аз бях единствения, който се затича да хване тялото му. Той ме погледна ще, след което се усмихна.

"Благодаря ти, Джъстин. Ти си верен приятел." каза той, след което отпусна тялото си в ръцете ми. За пръв път от доста време Рон ми каза Джъстин. Сълзите напираха да излязат, но аз ги спрях. Не можех да показвам слабост пред всички тук. Поставих тялото му на пода и се изправих.

"Махнете тялото." казах, излизайки от стаята и отново тръшнах вратата. Качих се в стаята си, където ме очакваше Лоръл. О, стига! Затворих бавно вратата и се облегнах на нея.

"Какво се е случило?" попита тихо.

"Нищо." отсякох. Седнах на леглото и закрих лицето си с ръце. Взирах се в пода.

"Не ми казвай, че не е станало нищо. Чух шибания пистолет!" извика тя.

"Не е твоя работа!" извиках обратно. Това момиче ме влудяваше.

"Не е моя работа? Извинявай, но трябва да знам защо и от кого бях отвлечена! Днешната 'разходка' не успя да те отърве от моя въпрос!"каза тя взирайки се в очите ми.

"Виж, ти...си тъпа кучка и никой не те питал какво искаш, ясно?" заключих очи в нейните. Затвори очи за момент. След което ги отвори и ми се усмихна.

"Благодаря." прошепна, след което излезе от стаята. И без това не ми трябваше.