Our Epic Love

Глава 29: Обичам те

*Гледна точка на Лоръл*

Излязох от къщата. Той ме удари. Той ме удари! Отказвах да призная какво е направил. Обичах го толкова много, че бих пренебрегнала и този факт. Но не мога. Не и този път. Нарани ме. Нарани ме толкова много. Но аз глупачката продължавах да го обичам. Това някаква карма ли е? Болеше ме. Сърцето ми сякаш беше изтръгнато. А може би беше така от самото начало. Вървях без цел и посока. Може би, ако отидех някъде надалеч, нямаше да мисля толкова за него, за живота си.

Вървях вече час. Нямах представа къде се намирам. Истината беше, че исках да се върна при него. Принадлежах на него. Исках тези чувства да се махнат, всичките. Това беше най-добрият начин да избегна болката, която предстоеше. Черен джип паркира точно до мен. Вратата се отвори и мъж, облечен в черно ме сграбчи. Изпищях.

"Пусни ме!" извиках. Той придължаваше да ме дърпа към колата. Ритнах го. Не разбрах къде, но хватката му се отпусна, което ми даде предимство. Започнах да бягам. Погледнах назад. Друг мъж бягаше зад мен. Трябваше само да избягам от него... Усетих нечия ръка на своята. Хвана ме.

"Не!" виках с цяло гърло, но никой не идваше.

"Мълчи, малката!" заповяда. Сълзите се стекоха по бузите ми неканени. Хвърли ме в багажника на огромният черен микробус. Притиснах тялото си към стената. Болеше ме. Имаше човек до мен. Познах го. Беше този, който ритнах.

"Много си красива." прошепна ми. Отврат. Не казах нищо. Погледнах го с отвращение. Той се засмя.

"Нямам търпение да убием онова копеле и да правя каквото си пожелая с теб." продължи. Изплюх се в лицето му. Той затвори очи за момент, след което се изчисти. Хвана ме за врата.

"Посмей да го направиш отново и ще свършиш като гаджето си." изсъска. Задушаваше ме. Не издадох звук. Би било проява на слабост. Отпусна ръката си. Вдишах шумно. За Джъстин ли говореше?

Бяхме в някакъв склад. Не бях идвала тук. Оставиха ме сама. Беше ми студено. Бих дала всичко, за да почувствам онази топлина. Неговата. Затворих очи. Спомените прехвърчаха през съзнанието ми. Да, не бяха много, но ми стигаха, за да се влюбя. Чух познат до болка глас.

"Къде е?" извика той. Чу се сподавен смях.

"Нима помисли, че ще ти я дадем така лесно?"

"Слушай ме копеле. Или ми я върни или ще те убия докато спиш." Джъстин продължаваше да вика. Почувствах я. Любовта му. Почувствах се добре. Чу се изстрел. Очите ми се насълзиха. Вратата на склада се отвори и вътре влезе Джъстин. Дойде до мен и ме целуна. Дълга, чувствена целувка. Моментът беше развален от човекът, който ме отвлече. Замръзнахме. Беше насочил пистолет към нас.

"Мръдни и ще убия приятелката ти." изсъска той.

"Не се мисли за толкова добър, Робъртсън." изсъска Джъстин. Пистолета на онзи човек беше насочен към мен. Джъстин извади пистолета си. Започнаха да хвърчат куршуми навсякъде. Усетих лека болка в корема. След това още една. Появиха се черни петна. Примигнах, за да оправя зрението си. Онзи лежеше на земята без да помръдва. Джъстин се приближи до мен.

"Джъстин..." прошепнах. Усетих как тялото ми пада. Той ме вдигна и ме занесе до колата. Сложи ме да легна на задната седалка.

"Лоръл, остани с мен. Чуй ме, говори с мен. Не, не, недей. Слушай ме. Фокусирай се върху гласа ми. Обичам те. Обичам те. Исках да ти го кажа по-рано. Виж, много съжалявам, че те ударих. Аз съм задник. Не исках да го правя. Наистина. Обичам те." започна да говори. Каза, че ме обича три пъти. Усмихнах се. И аз го обичах. В мен мракът започна да нараства. Имаше светлина. Той беше светлината. Продължаваше да ми говори за това колко ме обича. Светлината нарастваше.

"Обичам те." казах. Тогава мракът надделя. Всичко стана черно. Появи се светлина. Чувах как някакъв глас ми казва, че те ще се оправят и без мен. Хората могат и без мен. Вярвам, че има и по-добър живот от този, който живея в момента.
Вярвам.