Our Epic Love

1 Глава: Добре дошла в ада?

"Това ли е мястото?" попитах недоверчиво.
"Естествено, Бийбър, няма да те лъжа." каза ядосано Полковника. Полковника беше прякор, както можете да се досетите. Истинското му име е Робърт Ферънс.
"Не е нужно да се стряскаш, Робърт." казах. Той мразеше да му казваме цялото име. Беше свикнал на "Полковник". Именно за това го направих. Той ме стрелна с очи, след което Трой го бутна, за да замълчи.

"Мисля, че идват." прошепна. Приготвих се. Когато Трой ми даде знак аз излязох от мястото. Трябваше да се правя, че се разхождам. Тогава я виждах за пръв път. Всъщност беше сладка, не схващам защо трябва да го правим. Когато наближих я огледах.
"Какво прави красива девойка сама по това време?" попитах подсмихвайки се. По лицето й пробягна смущение.
"Не е твоя работа, пич!" каза тя и продължи по пътя си. "Няма ли да се запознаем?" засмях се.
Тя ме погледна изненадано.
"Да се запознаем?"засмя се "Не мисля така."
"Толкова зле ли изглеждам за теб?" попитах. Лукава усмивка се появи на лицето ми. Това всъщност беше забавно.
"Не. Не изглеждаш зле, но ме притесняваш. А аз искам просто да се прибера." каза тя. Уоу, тая мацка щеше да се окаже странна.
"Искаш ли да те придружа до дома ти?" попитах. Тя се усмихна.
"Ако желаеш." каза тя. Кимнах. Започнахме да вървим към дома й.
Ще бъдеш ли толкова добра да ми кажеш името си?" попитах, поглеждайки към нея.
"Лоръл." каза тя като не отдели очи от пътя пред нас, за да ме погледне.
"Джъстин." казах аз. Тя се подсмихна. Не мисля, че искаше да говори с мен. Спрях. Тя направи същото.
"Какво?" попита тя. По лицето ми плъзна усмивка. Виждах как Трой се промъква зад нея. Сложи кърпата пред устата й и тя припадна. Харесвах когато прави така. Засмях се. Полковника застана до мен.
"Тая мацка е странна." казах. Той се засмя.
"И к'во ще правим с нея?" попита. Трой сви рамене.
"Това зависи от Бил." каза той. Аз завъртях очи.
"К'во толкова му харесвате на Бил?" попитах. Аз ненавиждах този задник.
"Той е лидера, Бийбър. По-добре не се забърквай с него." каза Трой.
"Сериозно ли се страхувате от него?" попитах. Трой повдигна веждите си. Засмях се.
"Той може да ни убие, Бийбър. Когато си поиска." Полковника ме погледна.
"Не мисля, че някога ще го направи, предвид обстоятелствата." казах.
"Какво значи т'ва?" попита Трой. Подсмихнах се.
"Имаме доказателства срещу него. Можем да го тикнем в затвора много лесно." казах.
"Това не значи, че няма да ни убие." каза Полковника.
"Няма значение." казах, тръгвайки към колата. Двамата ме последваха.
Тя бавно отвори очи.
"Къде съм?" попита. Долових страха в гласа и. Не казах нищо.
Изгледа ме въпросително.
"Виж, скъпа не мисля, че ще ти кажа." казах. Тази игра ми харесваше.
"Кучи син!" извика тя.
"Добре дошла в ада?"