Our Epic Love

2 Глава: Имам много проблеми и ти си един от тях

Тя ме погледна.
"Ти шегуваш ли се с мен?" попита като на лицето й се изписа усмивка.
"Не мисля, че се шегувам, миличка." казах. Тя ме изгледа изпод мигли.
"Няма да ми направиш нищо." каза тя, облягайки се на стола, на който беше завързана.
"Не бъди толкова сигурна." намигнах й. Тя завъртя очи. Някой почука на вратата. Подадох главата си, за да разбера кой.
"Трой?" погледнах го въпросително.
"Виж, Бил каза, че не иска да я вижда тук сега. Извади я някъде, заведи в твоята стая или каквото искаш, но само я махни от тук."
"За какво му трябва на Бил тази стая" попитах, поставяйки ръцете пред гърдите си.
"Не ми каза, Бийбър!" враждебно отвърна Трой. Повдигнах вежди.
"Щом желае това." казах, вдигайки рамене. Отворих вратата, за да видя, че нея я няма на стола. Помещението беше слабо осветено, което й позволяваше да се скрие някъде в тъмното. Знаех го този номер. Започнах да обикалям стаята, чакайки 'нападението' й.
Усетих две ръце, увиващи се около врата ми. Хванах едната и я извих така, че да ме пусне и да не продължава да протестира. Тя изохка силно. Доволна усмивка се изписа върху устните ми.
"Гладна ли си, малката?" попитах. Тя се взираше в очите ми. След малко кимна.

Отворих леко прозореца на колата си, колкото да може да излиза дима от цигарата. Извадих кутията от джоба на якето си. Поставих една цигара между устните си, а другите прибрах обратно в джоба. Запалих я. Погледнах към нея. Тя кротко наблюдаваше нещо, което беше привлякло вниманието й през прозореца. Погледна ме. Повдигна вежди когато видя цигарата между устните ми.
"Какво?" попитах. Тя сви рамене.
"Пушиш, за да се правиш на 'готин', нали?" попита тя свивайки пръстите си когато каза думата готин. Погледна ме с извращение.
"Слушай малката, аз съм достатъчно голям, за да се грижа за себе си. Аз сам избирам какво да правя и какво не, затова те моля най-учтиво да не ми държиш сметка, ясно?" погледнах я яростно, след което върнах погледа си върху пътя. Тя кимна леко, след което сви рамене.
"Кучка" помислих си.
Тя посегна към радиото. Когато го включи започна някаква дразнеща песен. Започна да пее. Спрях радиото. Тя ме погледна намръщено.
"Защо го направи?" попита тя. Извих очите си към тавана на колата.
"Не харесвам музика." казах тихо. Тя се засмя. Погледнах я с повдигнати вежди.
"Не ме гледай така, аз сама мога да избирам кога да се смея и кога не." изимитира ме тя, след това се засмя. Погледнах я, след което и аз се засмях. Хареса й, че е успяла да ме разсмее.
Спрях колата пред любимото ми място за хранене. Sammy's restaurant. Тя огледа мястото отвън.
"Не изглежда много добре." каза, докато слизаше.
"Храната е важна." казах, подканяйки я да влезе вътре. Седнахме на масата в дъното. Сервитьорката донесе менюто. Тя започна да го разглежда. Аз вече знаех какво искам.
За мен беше обичайното - чийзбургер и голяма кола, което беше и любимото ми. Когато всичко от моята чиния свърши поисках сметката.
"Няма да си тръгваме, нали?" попита, гледайки ме с мили очички. Най-мразя това.
"Ще тръгнем когато се нахраниш." казах. Отидох до тоалетната, за да разнообразя. Усетих вибриращия телефон в джоба си.
"Връщай се веднага!!!" съобщението беше от Джей. Той пък какво иска? Не му отговорих.
Върнах се и оставих пари на масата. Тя беше там, което ме изненада.
"Ставай." казах. Тя ме погледна въпросително. Погледнах я яростно.
"Добре!" каза, ставайки от стола.
"Каза, че няма да тръгнем докато не се нахраня." каза тя, скръствайки ръцете пред гърдите си.
"Виж, не целия свят се върти около теб. Когато се прибереш ще поръчаме пица само не мрънкай." отсякох.
"Какъв ти е проблема?" попита. Повдигнах вежди.
"Имам много проблеми и ти си един от тях."