Our Epic Love

9 Глава: Сега не ми е до теб и твоите тъпи въпроси

"Жена му е в болницата." каза Бил като леко се усмихна.

"Някой трябва да отиде при нея. Знаеш, за да я убием." подметна Зед.

"Не, няма да я убиваме. Момичето не трябва да остава сираче." сепна се Бил.

"Бил, момчета!" някой извика от кухнята.

В стаята влетя Боб. Той беше с няколко години по-голям от мен.

"Убили са го!" каза като остави часовник на масата. Изглеждаше ми познат, но не можах да се сетя на кого принадлежи.

"Кой?" попитах. Боб ме погледна.

"Фин." каза той. Бил стана от дивана. Придвижи се към Боб.

"Виж, момче писна ми моите хора да умират. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш кой го уби?" попита и се усмихна мазно. Завъртях очи.

"Аз...аз не знам. Отидох да взема кафе и...намерих Фин мъртъв. Нямам представа кой го е направил." Боб започна да заеква. Бил имаше такова влияние върху хората.

"Така значи." той кимна.

Ритнах ръба на леглото. Седнах нервно на него и прокарах пръсти през косата си.

"Какво има?" Лоръл седна до мен и постави ръка на раменете ми.

"Не е твоя работа!"извиках.

"Трябва да спреш да се държиш така с мен и да ми кажеш какво правиш." каза тихо. Погледнах я.

"Виж, малката сега не ми е до теб и до твоите тъпи въпроси." казах отдръпвайки поглед от нейния.

"Няма какво друго да направиш." каза тя.

"Убивам хора, ясно?! Убивам хора, за да мога да живея в тази къща и да имам храна и покрив над главата си!" извиках срещу нея. Тя поклати глава. Обви лицето си с ръце. След това зарови главата си между колената си. Наблюдавах я безизразно. Стоя в тази поза около 20 минути.

"Какво има?" попитах когато вече не бях толкова ядосан. Тя вдигна поглед.

"Не мисля, че някога ще разбереш. Просто...ме остави сама за малко." каза тя и размаха ръка пред лицето ми. Кимнах и излязох.

"Йо, Клаус!" извиках. Той се обърна и когато ме видя на лицето му се изписа усмивка.

"Хей, какво те води насам?" попита той и се засмя.

"Минавах от тук и реших да се отбия. Как върви при теб?" попитах. Той се засмя.

"Хванали са се на въдицата. Утре ще го купя." похвали се.

"Страхотно!" усмихнах се. След кратко мълчание той отново проговори.

"При теб как е?" попита.

"Знаеш, обичайното. Убиха Фин." казах. По лицето му пробягна смущение.

"Знаете ли кой е? Ако не аз мога да помогна." той поклати глава. Усмихнах се.

"Не, няма нужда. А и полицията не би помогнала на престъпник като мен." засмях се. Той се намръщи.

"Полицията няма, но аз съм ти брат."