Our Epic Love

16 Глава: Да не би да търсиш малката си кучка?

"Клаус, трябва да ми помогнеш!" извиках, за да може да ме чуе.

"За какво?" той ме погледна въпросително.

"Отвлякоха момичето." казах, стигайки до него.

"Какво момиче?" О, вярно той не знаеше.

"Да кажем моето." казах. Той се засмя.

"И къде е?" попита. Завъртях очи.

"Би трябвало да е при онзи...Кларънс." казах. Очите му светнаха с надежда. Той винаги е обичал полицейските си работи.

"Да я намерим тогава." каза и ме бутна, за да тръгна преди него.

"Госпожо аз съм от ФБР. Трябва да ми дадете да прегледам камерата ви."

"Имате ли заповед?" тя многозначително повдигна веждите си.

"Разбира се." Клаус и подаде листа със заповедта. Тя я прегледа, след което ни направи място до компютъра. Черните жени винаги ли са такива?

"Ще трябва да погледнем записите от към 22:00 часа." казах. Клаус кимна.

"Ще е добре, ако не ми дишаш във врата."

Записът беше точен. Гледахме как Боб отива до магазина, а Фин остава в колата. Прозореца е отворен, а ръката му е поставена на рамката му, с цигара между двата пръста. Появи се и Range Rover-а. Кларънс хваща ръката му и я извива така, че цигарата да падне. Фин използва другата си ръка, за да го удари, което за минута спира опитите на Кларънс. Той изважда пистолет и го насочва към Фин. Говорят нещо. След това пистолетът стреля. Очевидно не е уцелил. Ха! Фин излиза от колата, а Кларънс започва да го удря с дръжката на пистолета си. Фин посяга към него, но се присъединява и още един, който аз не бях виждал до сега.

"Кой е този?" попитах.

"Този е един от най-издирваните от ФБР. Трябваше да се досетя, че стои зад това."той тръгна.

"Благодаря." казах на жената, а тя ми се усмихна. Клаус се качи в колата, а аз го последвах.

"Сега какво?" погледнах го.

"Сега ще действаме." каза той и се втренчи извън прозореца.

"Знаем, че той ще е там. Опитва се да направи някакъв удар. Трябва да отидем!" Клаус се опитваше да убеди Бил да предприемем нещо.

"Не харесвам да работя с ФБР. Съжалявам." той поклати глава.

"Ще съм само аз, ако това искаш. Трябва да отидем!" повтори. Бил завъртя очи.

"Добре, но ни трябва добре обмислен план." той седна на дивана. Клаус се настани до него и започнаха да обсъждат нещо. Качих се в стаята си. Не бях пробвал да й се обадя, затова сега го направих. Даваше свободно. Странно. След четвъртият сигнал някой вдигна телефона.

"Здравей, Джъстин." чух мъжки глас.

"Копеле!" извиках. Той се засмя.

"Да не би да търсиш малката си кучка?"

"Ще те убия!" изсъсках.

"Уоу! Явно доста си се нахъсал. Виж сега, твоето момиче е доста красиво. Бих й се порадвал." той се засмя. Чух вика й.

"Да не си я докоснал, кучи сине!"

Съжалявам, че поствам тези две глави толкова късно, но знаете как е... Надявам се да ви харесат.