Our Epic Love

13 Глава: Съжалявам, но не можех да издържа повече

Тя ме погледна някак странно.

"Аз?" засмя се.

"Да, ти!" повиших гласа си.

"Защо ми викаш?" затвори очи. Изглеждаше толкова уязвима. Поставих ръката си върху нейната.

"Не се страхувай няма да позволя на никой да те нарани." прошепнах. Тя наклони главата си на една страна.

"Искам да си отида у дома." каза.

"Не се чувстваш добре ли?" попитах.

"Не. Джъстин, това е твоят живот, не моят. Не ми харесва да стоя сама в къща, пълна с мъже, които се стрелят взаимно."

В стаята влезе Бил.

"Джъстин! Успя ли да го убиеш?" попита.

"Не, Бил. Не видях кой е." казах, ставайки от леглото.

"Може би е бил Кларънс." каза той, по-скоро говорейки на себе си.

"Може би." отвърнах. Той излезе, размишлявайки.

"Кой е Кларънс?" очите й се срещнаха с моите. Поклатих глава.

"Мъжът, който уби Фин." казах. Тя кимна. Трябваше ли да е толкова неловко?

Изпих поредната чаша уиски. Спрях да броя след 10. Исках да избягам от ума си. Висока блондинка се приближи.

"Сам ли си тук?" попита, подпирайки се на бара до мен.

"Да." отвърнах.

"Искаш ли да си тръгнем?" тя постави ръката си на гърдите ми и я придвижи надолу - до колана на дънките ми.

"Не мисля." казах, взимайки ръката й. Тя се намръщи, след което си тръгна. Не бях дошъл заради такива. Желанието ми да се прибера беше по-голямо от това да остана. Така и направих. Не ме глобиха, което беше чудо. Когато влязох в стаята си тя говореше по телефона.

"Не. Татко!" извика, след което се обърна и ме видя. Затвори. Ядосах се.

"Защо не ми каза, че тайно говориш с баща си?" попитах. Тя поклати глава.

"Съжалявам, Джъстин, но не можех да издържа повече. Ти не знаеш какво е чувството." гласът и беше спрян от сълзите, които напираха в нея.

"Хей." отидох при нея и я прегърнах.

"Не." тя се отдръпна.

"Какво искаш от мен?" попитах.

"Нищо! Искам само да не ме препираш." тя вдигна ръце от тялото си.

"Аз не те препирам. Единственото, което искам е да не се държиш така с мен." казах. Тя поклати глава.

"Не мисля, че ще ме държиш тук на сила, а аз да се държа с теб мило!" извика.

"Тогава недей!" извиках обратно. Тя се засмя нервно, след което излезе. Къде ли отиде пак? Седнах на леглото. Не се чувствах добре, което може би беше ефект от уискито. Щом главата ми докосна възглавницата заспах.