Our Epic Love

27 Глава: Онова копеле вече го няма

"Ха! Не успя!" чувах викове от долния етаж.

"Ще успея!" чух гласа на Джей. Завъртях очи. Слязох, за да видя какво става. Джей и Лоръл се гонеха из къщата с опасност да счупят нещо. Когато стигнах до средата на стълбите и двамата обърнаха глава към мен. Джей беше ухилен, а Лоръл прехапваше устната си. Бях объркан.

"Бийбър, не смяташ ли да се облечеш?" Джей ми намигна. Погледнах инстинктивно към тялото си. Да, бях само по боксерки. Засмях се.

"Да не се засрами?" погледнах го. Той поклати отрицателно глава, след което кимна към Лоръл. Преместих погледа си на нея. Зяпаше ме. Ухилих се. Тръгнах бавно нагоре по стълбите. Щом иска да се наслаждава ще й дам гледката.

"Защо ми го причини?" попита ме когато останахме само двамата.

"Кое?" погледнах я въпросително. Тя завъртя очи.

"Онова..." изчерви се. Харесало й е. Ухилих се.

"Ако искаш мога пак да ти го покажа няма проблем."

"Хаха" засмя се саркастично. Завъртях очи.

"Само не ми казвай, че си се превърнал в онова копеле." каза когато понечих да си тръгна. Спрях.

"Онова копеле вече го няма." казах, но не помръднах. Нещо ме влечеше като магнит към нея. Все пак обичам да поемам рискове. Обърнах се с лице към нея и обвих ръце около кръста й. Тя се опита да ме отблъсне, но беше твърде късно. Искаше ме. Устните ни бяха на сантиметри, тя дишаше учестено. Може би наистина не трябваше да й причинявам това. Устните ни се сляха, аз започнах да бутам леко тялото й назад, докато не опря стената. След това се отделих от нея, за да мога да си поема въздух. Погледнах я. Гледаше ме. Имаше красиви очи. Отново сляхме устните си. Започнах да разкопчавам ризата си, а тя съблече блузата си. Когато вече бяхме полу голи един срещу друг, тя поклати глава. Изчаках няколко секунди, за да се съвземе.

"Джъстин... Това не е редно. Извинявай." излезе от стаята. Отново. Мамка му! Ударих с юмрук по стената.

"Ние го убихме." казах. Той кимна.

"Да, само че не е бил точно той. Да, той го е убил, но го е поръчал някой друг." той поклати глава.

"Това ли разследваш?" попитах. Той кимна. Чудех се как да му кажа за баща ни.

"Калус, трябва да ти кажа нещо." казах. Той ме погледна въпросително.

"Вчера баща ни дойде при мен." казах. Той повдигна вежди.

"Как е излязъл от затвора?"

"Не знам, но беше при мен. Искам да убия този кучи син, Клаус." казах. Той поклати отрицателно глава.

"Това обяснява нещата." каза и отиде някъде.

"Мисля, че той може да е замесен." каза, когато дойде при мен."

Понеже миналата глава я качих прекалено късно :)