Our Epic Love

Глава 5: Защото аз просто...се придвижвам напред

Отворих очи. Всичко беше размазано, защото току-що се бях събудил. Когато погледът ми се поясни видях как Лоръл притичва из стаята, само по бельо. Засмях се. Тя ме погледна.
"О, не! Не гледай!" изпищя тя.
"Снощи видях доста, скъпа." казах с дрезгав глас, заради съня. Тя затвори очи.
"Знаеш ли, трябва да ти призная, че беше добре." каза тя докато обличаше тениската ми.
"Уоу, уоу! Кой ти е позволил да пипаш дрехите ми?" погледнах я въпросително.
"Аз." каза тя и се завъртя, след което тръгна към банята. Завъртях очи. Все още не я харесвах. Трябваше да направи доста, за да ми стане гадже, или каквото иска да бъде.
"Слушай малката, това беше просто секс за една нощ. Така че, не се привързвай. Защото аз просто...се придвижвам напред." казах, облягайки се на рамката на вратата на банята.
"Не се безпокой, скъпи няма да тая празни надежди." намигна ми. Засмях се. Слязохме долу за закуска. Тя остана сама в кухнята докато ние 'заседавахме'.
"Какво ще правим с момичето?" попитах. Бил ме погледна.
"Тя не влиза в плановете ми. Засега." той огледа всички ни отново.
"Трябва да направим следващата крачка, защото ако ни изпреварят ще е прекалено късно." продължи.
"Аз имам план." казах, вдигайки ръка като в гимназията. Лека резвеселеност се изписа на лицето на Бил, но само за секунда.
"Дано да е добър, Бийбър защото ми писна от тъпи планове." каза той.
"Според мен, би могъл да проработи." казах, повдигайки веждите си. Той кимна. Всички чакаха да чуят 'прословутия' план на Бийбър.

Паркирах колата си пред огромната табела, на която със зелени, светещи букви беше изписано Verdant. Това беше любимия ми клуб. Бутнах леко вратата и тя откри гледката към няколко стотина души, танцуващи в ритъма на музиката. Настроението ми се оправи при вида на клуба. Отправих се към любимото си място - именно VIP сепарето. Но то беше заето. Ха!
"Извинете, но това място е запазено за мен." казах на момчетата, които стояха с гръб към мен. Единият се обърна. О, страхотно. Тобиас. Завъртях очи.
"Не са ми казвали такова нещо." той се подсмихна. Другият, който се казваше Огъстъс, също се обърна към мен.
"Управителят може да го потвърди." повдигнах вежди. Той се засмя.
"Знаеш ли, Бийбър, видях те с онова момиче. Сладка е. Мислиш ли да я споделиш с някой. Ще платя солидна сума." каза той, облизвайки устните си.
"Бих искал, но тя няма да се съгласи да направи каквото и да било с евтин боклук като теб!" казах. Той започна да се смее.
"Така ли ще си играем, Бийбър?" попита. Не издържах. Ръката ми уцели скулата му. Той се засмя отново.
"Не смей да ми се смееш, Итън" казах, удряйки го още веднъж, което го повали на земята. Той се изправи. Погледът му бяха яростни. Бас ловя, че в ума му се въртят картините на убийството ми. Охраната се намеси. Преди те да дойдат Тобиас ме удари. От устната ми бликаше кръв. Изчистих я с ръка.
"Джъстин?" Джери се намеси.
"Хей. Би ли обяснил, че това сепаре е за мен?" погледнах го.
"Не се дръжте като деца. Но все пак, Тобиас това сепаре е за Бийбър." каза той, поглеждайки Тобиас.
"Остави и без това няма да оставам." махнах с ръка и се отправих към изхода.
"Страхливец!" чух Тобиас зад гърба си. Засмях се. Ще видим.