Случайност

Епилог

Все още стояхме прегърнати. Не знам колко време е минало, когато проговорих.

- Какво ще правим? - Раян сведе глава, за да ме погледне и леко се усмихна.

- Не знам, но каквото и да решиш, ще те разбера.

- Аз да реша. - озадачих се. Как така аз?

- Решението винаги е било в твои ръце, миличка. От първият миг, в който те видях бях обречен, просто явно ми трябваше време да го осъзная.

- Раян, ще трябва да сме внимателни. Нека засега да го запазим в тайна. После ще му мислим.

Той така се усмихна, че ми разтопи сърцето. Хвана ме и ме завъртя в кръг. Изпищях и започнах да се смея. След като ме остави да стъпя, взе лицето ми в шепите си.

- Моята звездичка. - постави невинна целувка на устните ми.

- Защо звездичка?

- Тайна.

- Какво, защо, кажи ми? - опитвах се да прикрия усмивката си.

- Ааа не. Не казвам. - засмя се той. - Ъм...Леа, понеже преди малко искаше да поплуваш...на стана така...искаш ли сега да отидем заедно. - довърши срамежливо и леко се изчерви.

Раян се изчерви!? Толкова е сладък, но ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам.

- Съгласна. Само да си сложа банския.

- Аз, ще изляза и ще те изчакам отпред. - тръгна към вратата.

- Добре, идвам след секунда.

По най-бързия начин си сложих банския и се зачудих как стана така, преди малко бях тъжна, а сега...бях спокойна. Сякаш имах някаква вътрешна хармония. И опитах да се противопоставя, и двамата опитахме, но явно това между нас е по-силно, явно това е чувството, за което съм чувала, просто не можеш да му се противопоставиш.

Дано само всичко да не приключи със сълзи и разбити сърца, защото знам кой ще пострада от тази ситуация.

Излязох и го видях подпрян на отсрещната стена със тениска и банския си.

- Слизаме ли? - усмихна се и ми подаде ръка.

- Да. - хванах ръката му, а той сплете пръстите ни. Погледнах го.

- В къщи няма от кой да се крием. - сви рамене и ме погледна развеселено. Прехапах устна и му кимнах, точно когато се наведе и ме целуна. 

Благодаря, че четете историята ми!

Това беше краят на първата част от историята на Леа и Раян. Надявам се да ви е харесала и бихте ли искали продължение?