Случайност

Part 8

На другия ден имахме химия за напреднали, което означаваше, че учителят трябва да ме представи на отнаналите от групата. Когато влязох в кабинета, всички чинове бяха тройни, с различни колби и епруветки върху тях.

– Госпожице Кастън. - обърна се към мен учителят с лека усмивка, като посочи да застана до него. Беше висок и леко мургав с бяла престилка и кръгли очила. - Клас, това е новата ви съученичка... - погледна въпросително към мен.

– Леа.

– Точно така. Леа. Така днес ще започнем с някои опити и ти ще бъдеш в екип със... Ник и Камерън.

''Какво?''

Надявах се учителят да е сбъркал но не, наистина двете момчета ме гледаха злобно, когато господина ме подкани да отида и да седна.

Честно казано, това мразя най-много от частта да си нов. Когато всичко погледи са вперени в теб и всеки следи всяка твоя крачка, като чакат да сгафиш, за да те коментират.

Когато седнах до момчетата, те даже не ме отразиха. Просто започнаха да вършат задачата, кочто ни бяха възложили. Аз си поех дълбоко въздух и се молих този час да приключи по-бързо.

Часът вече беше към своя край, и аз вече бях приключила със задачата. Всъщност приключих първа, за което учителят ме похвали и аз получих още злобни погледи от всички. В момента в който би звънеца аз се втуранах да изляза от стаята, при което за малко да се блъсна в момичето, което Раян прегръщаше. До нея бяха и останалите две, които бяха заедно с Ник и Камерън.

– Внимавай къде ходиш, глупачке. Можеше да ме блъснеш. - след това последва злобно отмятане на коса, изпуфтяване и продължаване надолу по коридора,

''Какво им става на всички в това училище? Даже не изчакват да им се извиниш.''

На обяд се срещнах с Нейтън, единствения нормален тук. Когато му казах за случката пред кабинета по химия го попитах какви са тези момичета, макар, че вече се досещах.

– Те са злобарките. Мислят си, че могат да имат всичко и всеки. Имат се за ,,ръководителките,,- направи той въздушни кавички - Ръководещи всички, заедно с Раян, Ник и Камерън.

''Щях да се учудя, ако не са намесени те.''

– Та като ги споменах. - продължи той - Сигурна ли си, че не се познаваш с Раян? Защото по негови думи ми даде ,,приятелски съвет,, да не те доближавам.

''Моля? Как си позволява?''

– Нямам обяснение на това. Не знам какъв му е проблема и какво иска?

В този момент погледнах към масата на Раян и видях, че отново ме гледаше. Но този път каза нещо на момичето, което видях пред кабинета по химия и сигурно му е гадже, защото се беше покатерило почти цялата върху него, изправи се и всички погледи бяха вперени в него, може би, заради перфектното му тяло, движещо се плавно и грациозно... което идваше към нашата маса.

''Какво, по дяволите, правеше той?''

Стигна до нашата маса, седна на стола до мен, погледна ме със прекалено перфектните си сини очи и каза:

– Как си, сестричке?

Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.