Малко по-късно същия ден, стоях пред огледалото в моята стая и се опитвах да си наглася косата, като в крайна сметка просто я оставих пусната. Бях облечена с черно дънки и кремава блуза. Докато си взимах чантата и излизах от стаята се замислих се какво ли е толкова важно, та да излезем, за да ми го съобщи. Когато влязох в хола, майка ми се беше облякла в елегантна черна рокля, която не бях виждала да носи скоро, а косата и беше прилежно прибрана в кок.
– Уау мамо, много си красива, нали не отиваме на бал?
– Не, просто поводът се малко по-специален.
– Мамо, не ме дръж в неведение- доближих се до нея и хванах ръцете и – Какво има?
Тя хвана ръцете ми в отговор и ми се усмихна.
– Хайде да тръгваме. Ще разбереш като отидем. Ще те запозная с някой. - Пусна ръцете ми и си приглади роклята.
След няколко минути се качихме в колата на мама и се запътихме към някакъв ресторант. По това време на деня когато слънцето залязваше и звездите изгряваха на небето беше вълшебно. През целия път гледах през прозореца, докато не спряхме пред луксозен ресторант.
– Мамо, какво правим тук?- обърнах се към нея и я погледнах озадачено.
– Леа, миличка- протегна ръка и прибра един кичур коса зад ухото ми, като след това ме хвана за ръката и леко я стисна- запознах се с Да́ниел в болницата. Срещнахме се случайно и от известно време се виждаме. Той е много добър с мен и много се разбираме. Исках да се запознаете. С него и с неговите синове.
''Да́ниел? Синове? Какво?''
Докато слизахме от колата, ми се въртяха различни мисли като защо мама не ми каза по- рано или колко по-точно са сериозни отношенията им.
– Мамо, защо не ми каза по-рано за теб и Да́ниел?- погледнах я докато вървяхме към ресторанта. Той беше голям и с красиви светлини, фенери и малък фонтан от лявата страна на пътеката към входа на ресторанта. Мама вървеше вляво от мен и точно когато започна да ми отговаря и двете рязко се обърнахме към човека, който стоеше в началото на пътеката и каза:
– Здравей, Мириам. Изглеждаш зашеметяващо.
Пред нас стоеше елегантен мъж с красив черен костюм, а до него три момчета. Четирима мъже с най-сините очи, които съм виждала.
''Какво по...''
Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.
YOU ARE READING
Случайност
RomanceДали случайностите съществуват? 17 годишната Леа - добро момиче, с отлични оценки и стипендия в едно от най-елитните частни гимназии в страната и живееща само с майка си. Когато майка и се запознава с Да́ниел, нещата изглеждат сериозни. Неговите син...