Случайност

Part 13

Добре, може да е станала грешка. Без паника, без паника. Станах като ударена с ток от стола, а закуската в корема ми тежеше като улово. Мама лъжеше Да́ниел. Стана ми ужасно гадно за него. Макар да не го познавах от дълго време, виждах, че беше много влюбен в майка ми. Но тя... защо? Защо го прави? По най-бързия начин излязох от кухнята, за да не се засека с майка ми и изтичах в градината. Имах още време преди да тръгна за училище, и затова дадох свобода на сълзите си. Те капеха като водопад. Исках да седна някъде. Около басейна имаше няколко шезлонга и аз седнах на единия, с гръб към вратата. Сигурна съм, че рамената ми са се тресяли от хлипове, но не ми пукаше. Това вече ми дойде в повече. Емоциите ми дойдоха в повече. Съвеста ми се бори с това да кажа на Да́ниел за това, но от друга- тя ми е майка, не мога..., а и самата идея, че тя прави нещо подобно... . Изведнъж усетих силна ръка на рамото си.

– Леа, какво става? Защо плачеш?

Вдигнах си главата и видях Раян с изражение, което не бях виждала. Излъчваше... загриженост. Не, не невъзможно е, защо да му пука за мен?

– Аз...аз.. - не можех да свържа едно изречение и започнах да плача по-силно. Покрих с шепи лицето си, защото сигурно не съм била най-красивата картинка.

Тогава той направи най-неочакваното нещо. Седна до мен и ме прегърна толкова внимателно сякаш съм от порцелан.

– З-Защо те интересува дали п-плача или не?- попитах през сълзи.

– Защото осъзнах, че може би не си такава за каквато те мислех.

– А за каква ме мислеше? Празноглава надута кифла? - казах и, въпреки че плачех, се засмях. За моя най-голяма изненада и той се засмя с плътен хубав смях.

''Сигурно съм била страхотна гледка, няма що. Най-вероятно му приличам на истерична ревла.''

– Е, не точно. - каза през смях. И той също като брат си имаше неописуемо красиви тръпчинки.

Може би, за първи път откакто съм тук водя нормален разговор с Раян и мога да кажа, че той определено не е това, за което се представя.

Благодаря Ви, че четете историята ми.