Случайност

Part 12

Сутринта се събудих ужасно ненаспана. Имах чувството, че Раян и онази не спряха цяла вечер...

Не съм почитателка на кафето, но днес щях да се запася с него, в противен случай рискувах да заспя права. Когато слязох в кухнята, нямаше никой. Е, да може да е, защото обичах да подранявам за училище и може да изглеждам като скучна зубърка, но тук е момента да кажа, че не съм толкова скучна. Да, обичам да чета книги и имам хубави оценки, но не съм сухарка. В очите на всички хора, може да изглеждам мило момиче, момичето, което никога не кара с никой, държи се добре с всички, винаги е лъчезарно и усмихнато, и това може да е истина..., но не цялата истина. И именно, когато съм около Раян, не мога да сдържам това, което искам да кажа или направя и това не ми харесва. Между нас, може би има някакво привличане... , но то трябва да спре до там. А и той си има гадже, и това улеснява нещата.

Аз си бях оставила чантата на стола в трапезарията и си правех мюсли. Кухнята заедно с трапезарията е великолепна. Масата е разположена до панорамните прозорци, от където се вижда морето... О да, забравих да спомена, че те живеят до морето. Гледката е уникална. През тези панорамни прозорци, слънцето осветяваше цялата стая. Кухнята беше красиво сива, а пред нея имаше сребристо-бял правоъгълен плот остров. Точно когато седнах на закусвам майка ми влезе.

– Добро утро, Леа, мила. Как спа, изглеждаш леко изморена?

''Спах просто великолепно мамо, направо неописуемо.''

– В училище ни дават много задачи и си легнах късно. Сигурно е затова.

Всъщност това е част от истината, наистина ни натоварват в училище, но нямаше да и кажа цялата истина, че истинската причина е бурната нощ на Раян.

– Най-вероятно... - тогава на вратата се звънна и прекъсна мама.

– Сега се връщам миличка. - каза мама, остави си телефона на масата близо до мен и излезе от кухнята.

Тогава мама получи съобщение, а аз инстинктивно погледнах към телефона. На екрана се изписа:

– Липсваш ми, кога ще се видим?

                                          Кевин. х

''Не, не, не, не, не може да е истина! Какво прави майка ми? Любовник ли си има? Какво си мисли, че прави?''

Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.