Случайност

Part 16

Раян

Няколко дни по-рано

– Раян, смотаняко, обърни ми внимание. - каза Ник стоящ на канапето до мен в хола.

– Кажи! - изръмжах му, стоейки на дивана, гледайки в една точка.

''Какво иска пък сега? Достатъчно съм изнервен. Бебе!? Сериозно ли? Баща ми не си поплюва? Много бързо забрави мама... А и тази Мириам голяма златотърсачка излезе. Сигурно е нямала търпение баща ни да и надуе корема и да се правим на голямо щастливо семейство...''

– Днес говорих с Леа. - изтърси той.

– Какво ме интересува?

– Малката твърди, че не е знаела от преди за всичко. Била научила преди седмица и нещо.

– Да бе, и ти и повярва? - погледнах го невярващо.

– Защо и е да лъже, Раян?

– Може би защото е същата златотърсачка като майка си. Какво друго очакваш? Да си признае, че са го планирали с онази, а? - започнах да се изнервям още повече на глупостта му.

– Но тя звучеше изкрена...

– Ник, не бъди наивен! Такива като нея са изпечени лъжкини...

Бях прекъснат от Камерън, който влетя в стаята и се тръшна на другото странично канапе.

– Какво изпуснах? - каза с крива усмивка.

– Надрусан ли си? - наведох се напред и подпрях ръцете си на колената.

– Неее....да. - каза, затвори очите си и даде главата си назад. - Какво друго да направя? Та аз празнувам... ще си имаме братче или сестриче... Такова ,,щастие,, - каза това във въздушни кавички и се изхили, отвори очите си и ме погледна разфокусирано.

''Мъчно ми е да го гледам така. Не го бях виждал надрусан от преди няколко месеца на три годишнината от смъртта на мама. Когато мама почина, бяхме съсипани. Аз бях на 15, а Кам и Ник на 14. Баща ни се пропи и прекарваше все повече време навън или на работа. Ние трябваше да се справяме сами. Но въпреки всико останахме близки, винаги си пазихме гърба. Това бе последното желание на мама. И въпреки това впоследствие всеки от нас намери различен начин за отеха. Алкохол, наркотици, купони, момичета... така забравяхме поне за малко мъката си... и сега накаква идва и си мисли, че може да измести мама. Това ще стане през трупа ми.''

– Знаете ли - наруших тишината и двамата погледнаха към мен - дръж приятелите близо, а пък враговете още по-близо.

– Какво искаш да кажеш? - попита Камерън.

– Искам да кажа да се сблжим с Леа, за да изкопчим информиция. Да извъртим нещата в наша полза. Да се отървем от тях.

– Как ще стане това? - попита Ник

– Постепенно...

– Аз съм за! - каза Камерън - А и така може да ми излезе късмета...

– Да не си я докоснал. - казах му и бях абсолютно сериозен.

– Защо? Не можеш да отречеш, че е готина, брат.

''Още малко да продължи да говори и ще избеснея! Никой няма да я доближава. Не мога да я понасям, но да си я представя с друг... това ме влудява. И не знам защо ми влияе така и това ме влудява още повече. Но все пак успявам да запазя самообладание.''

– Не си заслужава, Кам - казвам му престорено спокойно. - Такива като нея само чакат да им подадеш пръст и ти захапват ръката. Тя е опасна. Такива като нея умеят да се прикриват. Но, за да разкараме нея и Мириам, не трябва да имаме каквито и да е отношения с Леа, различни от ''брато-сестринските,,. Така че, това се отнася и за трима ни ,, без любовни отношения,,.

''Мисля, че успях да ги убедя!''

– Съгласен. - казаха в един глас Ник и Камерън.

''Добре... тепърва ще става интересно.''

Благодаря Ви, че четете историята ми.