Случайност

Part 6

Когато влязохме в къщата, първото нещо, което видях бяха извитите стълби от двете страни на фоайето. В средата му имаше масичка с красиви цветя, по-напред от дясната страна имаше още една двойна врата, а точно срещу нея явно се влизаше в трапезарията. От тавана висеше огромен полилей.

– Леа, ела да ти покажа твоята стая. - каза Да́ниел.

Аз кимнах и го последвах. Мама вървеше след нас. Качихме се по стълбите отдясно и след това завихме надясно към коридор, в който имаше четири стаи. Тогава Да́ниел започна да обяснава за това как моята стая дели една стена със стаята на Раян, а отсрещните две са на Ник и Камерън. - ''Направо страхотно! Стена до стена със момчето, което по незнайна причина не ме понася.''

– Та така, Леа, това са стаите в това крило, в другото е моята- погледна майка ми, хвана ръката и, и се поправи- Нашата стая. Може би вече видя трапезарията, долу също има библиотека и стая за отдих, а в задния двор са балкона и басейна.- когато каза това се пресегна, отвори първата, отново двойна врата и пред мен се разкри семпла и много красива стая, предимно в светло лилави цветове. Леглото беше от дясно, срещу него телевизор, гардероб, тоалетка, даже имаше и баня.

– Много е красиво - обърнах се към Да́ниел. ''Но си искам старата стая'' помислих си.

Следващите дни минаха абсолютно еднообразно. Не се засякох с момчетата, което беше и по-добре, защото нямаше да изтърпя злобните им погледи.

Дойде първият учебен ден. Сутринта след като станах и подготвих чантата си, облякох униформата, която всъщност не беше нищо особено, синя пола до колената бяла риза, вратовръзка и сако с емблемата на училището. Излязох от стаята, когато покрай мен мина Раян, който се закова на място, обърна се към мен и ме огледа от глава до пети. И не знам защо ми стана адски горещо и се изчервих, но след този моментен изблик, забелязах как всъщност е облечен той - син панталон, бяла риза с вратовръзка и син блейзър с емблемата на...

''Стига бе...''

– Чуй ме много добре - той направи крачка към мен и изглеждаше бесен- Не знам какви игрички играеш, как майка ти баламосва баща ми, но в тази къща нямаш думата, а в училище не ни познаваш, ясен ли съм?

– Не - направих крачка към него. Винаги съм се стараела да бъда мила и попринцип избягвам конфликти, но няма да търпя някой да се държи зле с мен. - Защо се държиш зле с мен? Просто не намирам причина? Ако е заради това, че се блъснах в теб в училище...

– Ти си мислиш, че е заради това? Не. Просто идваш и се натрисаш заедно с майка си у нас. Мислите си, че ще бъдем едно ,,щастливо,, семейство - изплю това в кавички - Такива като вас са ми ясни и няма да позволя да ни използвате.

– Моля? - гласът ми вече беше станал писклив - Мислиш, че изгарям от желание да бъда тук- вече ядосано жестикулирах- Разбрах в същия ден в който и ти, че ще бъдем едно ,,щастливо,, семейство- направих кавички, имитирайки го.

– Да бе. Сигурно и реакцията ти в ресторанта беше истинска. А това- посочи униформата ми- Kак ще обясниш? Училището е елитно, съмнявам се майка ти да го плаща.

– Имам стипендия. Това как ще обясниш? - отправих му иронична усмивка - А относно реакцията ми в ресторанта, няма да те убеждавам в нещо, в което не искаш да повярваш- вече гласа ми беше станал по-спокоен - Но бях също толкова ,,въодушевена,, колкото и ти. - казах това и продължих към стълбите, без да се обръщам.

Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.