Случайност

Part 14

Днес, като всеки ден Едуард ме закара до училище. Но в момента в който влязох в училище, всички погледи бяха вперени в мен, като много от момичешките бяха злобни.

''Защо ме гледаха така?''

Реших да ги игнорирам и продължих към шкафчето си. Точно когато стигнах до него видях злобната групичка на гаджето на Раян. И те идваха към мен. Бяха облечени с по-къси поли от моята униформа, като сигурно са ги подкъсили, ризите им бяха разкопчани и показваха доста, въпреки огромното количество грим, бяха като излязли от модно списание, а обувките им бяха като игли. И...бяха доста по-ниски от мен.

– Здравейй - каза лигаво тази която беше в средата, гаджето на Раян - аз съм Елинор, а това са приятелките ми Клариса и Емили - посочи момичетата до нея. Елинор беше с дълга права руса коса и злобни и черни като катран очи. Клариса беше червенокоска, Емили на кафяво и русо омбре. И двете с кафеви очи. - Но така, нека да преминем към съществената част - продължи Елинор - Запомни ни много добре, защото ако даже погледнеш към нашите момчета, особено моя мечо Раян, ще си имаш големи неприятности. Разбра ли ме?

''Мечо Раян? Тя шегува ли се с мен?''

И тогава ми светна от къде ми е познат гласа и. Вчера вечерта чувах нейния глас от стаята на Раян.

– Нямам никакви намерения да ви отнемам момчетата. А относно това с погледа, малко ще ми е трудно като се има предвид, че живеем в една къща. А сега ако ме извините. --казах това и тръгнах към класа си. Честно казано, гордея се със себе си. Не бях попадала в такава ситуация, но мисля че се справих добре, като се знам каква съм ревла, но може би сутринта си изплаках очите и изчерпах дневния си лимит.

На обяд както всеки ден седнах заедно с Нейтън. Говорихме си и на няколко пъти се смяхме, но честно успях поне за момент да забравя за ситуацията в която съм попаднала.

След миг получих съобщение от Раян. Още първият ден Даниел и майка ми, ни бяха накарали всички да си разменим номерата.

– Искаш ли днес да се приберем заедно? И не приемам ,,Не,, за отговор.

                                                                                                            Раян :)

Определено трябва да внимавам около Раян, но мисля, че нищо толкова не би могло да се случи.

– Добре.

               Леа :)

Когато написах това погледнах към него, той също ме погледна и ми се усмихна. Усмихнах му се в отговор.

Не знам на какво се дължеше доброто му отношение, но щях да разбера.

И също не знам защо глупавата усмивка не слизаше от лицето ми.

След края на часовете се запътих към изхода на училището, като там се засякохме с Раян.

– Здрасти. - усмихнах му се.

– Здрасти. - той също ми се усмихна.

Излязохме от училището, запътихме се към колата му и тогава погледнах към него.

– Раян, защо след като не можеше да ме понасях изведнъж реши да си мил с мен?

– Това е добър въпрос. - каза като леко се подсмихна. - Всъщност ти наистина не си такава за каквато те мислех. Мислех си, че ти знаеш за цялото това нещо със баща ми и майка ти и се преструваш, за да ни заблудиш, но не. Явно съм грешал. Израженията ти всеки път когато ни съобщят нещо е неповторимо. - засмя се леко. - Някаква смеска между шок и изненада, прекалено истински, за да лъжеш. А и освен това брат ми, ми каза какво сте си говорили. Че знаеш от преди седмица и половина и наистина се съмнявах в това, но все пак ме убеди, че не лъжеш. И му се доверявам, защото той никога не бърка такива за такива неща. - каза последно преди да се качим в колата му. После продължи.

– Та затова си мислех, че може да се опитам да се държа по-мило с теб.

– О. - това е единсвеното което казах. - Чакай ,, може да опитам,, - казах и се обърнах към него с усмивка. Той също ме погледна и с усмивка ми каза преди да се обърне напред бе:

– Нищо не обещавам. - той също ме погледна и ми се усмихна. Това бе последното нещо, което каза преди колата да потегли.

''Дали трябва да се притеснявам от този факт? И защо така спонтанно, след разговора ми с брат му, реши да бъде добър с мен, като се има впредвид, че ние с Ник не си казахме кой знае какво?''

Благодаря Ви, че четете историята ми.