Случайност

Part 5

Беше настанала суматоха. Момчетата говореха нещо на баща си, но не ги чувах. Гледах към майка ми, чаках да срещна погледа и. Защо не ми каза? След случилото се преди малко повече от година, тя ми обеща. Обеща ми да не крие нищо от мен. Защо го е скрила? Самата тя ми беше повтаряла, че всички мъже винаги ти разбиват сърцето. Казваше ми да им нямам доверие. Кога са се запознали, че Да́ниел да и предложи? Защо му се доверява? Тогава мама ме погледна с влажен поглед. Ръцете и бяха отстрани на тялото, когато направи крачка да заобиколи масата, за да дойде при мен.

– Миличка, слушай.....

– Не мамо, не искам да слушам- изправих се от стола си и имах чувството, че всички погледи в ресторанта са вперени в мен. - Защо го скри от мен? И всъщност от колко време се виждате? - опитвах се да овладея гласа си, но той се пречупваше.

– Запознахме се преди седем месеца.

– Поне ми кажи, защо не ми каза, а вместо това ми казваше, че често ти се налага да имаш извънредни смени? - казах това и една самотна сълза се търкулна по лицето ми, но аз побързах да я изтрия.

– Миличка, не ти казах, защото...ме беше страх как ще реагираш. Исках да се уверя, че нещата са сериозни преди да ти кажа.

– И според теб това е по-добрия вариант. Да ме запознаеш с него и същия ден по случайност, той да ти предложи, и по случайнст, да ти предложи да живеем с него. - тогава ми прищрака - Ти знаеше, нали? Че тази вечер ще предложи да се пренесем при него.

– Ние го обсъдихме, и взехме това решение, заедно. А и ще видиш, ще свикнеш и ще ти хареса. - майка ми се протегна и погали ръката ми.

Не знаех как да реагирам, просто седнах отново на стола и края на вечерта всички прекарахме в мълчание.

На следващия ден се оказа, че трябва да си съберем багажа и да се пренесем. Аз и майка ми прекарахме целия ден в събиране на багаж, когато пред нас дойде черен джип и от там излязоха двама мъже, които били личните шофьори на Да́ниел, дошли, за да ни помогнат с пренасянето на багажа. Когато попитах майка ми, защо той има лични шофьори, тя ми съобщи нова новина. Той бил и богат. От моя страна последва само завъртане на очите.

Късно следобед, бяхме в колата на мама и пътувахме към новия ни дом. Но когато стигнахме там... Това не е къща, това е огромно имение, на три етажа и прозорци до където ти стига погледа. Отстрани на къщата имаше гараж, а на моравата- фонтан. Когато слязохме от колата, друг мъж от персонала, каза на майка, да си даде ключовете, за да и паркира колата в гаража. А когато пристъпихме напред огромната двойна врата, зад двете колони, се отвори и от там се показа Да́ниел, който с широка усмивка каза:

– Добре дошли у дома.

Благодаря Ви, че четете историята ми. Гласувайте и пишете коментари, дали Ви харесва.