Случайност

Part 20

Мъчително дългата седмица приключи. Днес е събота и времето е прекрасно, като се има предвид, че сме почти средата на октомври. Все още глуповатата усмивка не слиза от лицето ми, след вчерашната ми "среща,, с Раян. Не знам дали беше точно среща, но си прекарах наистина приятно. Следобед е, и мисля да се отдам на релакс, затова ще отида във вътрешния басейн да поплувам. Така ще имам и възможността да се отпусна и да си събера мислите. Започвам да усещам, че компанията на Раян ми става все по-приятна и даже се оказа, че всъщност е доста мил. Точно тогава осъзнах нещо- че започвах да се влюбвам в Раян...

Когато слизах към басейна, единствено исках да съм сама и да поплувам. Бях с любимия ми цял бански в приятен тъмносин цвят и отгоре бях сложила обикновена рокля с цветя. Слязох по извитото стълбище и продължих към коридора от където се стигаше към басейна. Там се засякох с Ник.

- Здрасти Леа. Накъде така? -усмихна ми се той.

- Искам да поплувам и отивам към басейна.

- Ъм... сега ли? - звучеше леко притеснен.

- Да. Защо? - попитах малко озадачена.

- А.. ами, ще може ли да ми помогнеш.. с домашното? - попита той и ми се усмихна с онази негова усмивка на която не можеше да му откаже човек.

- Много ли е спешно? - докато го изрека, той започна да клати глава енергично.

Поех си дълбоко дъх и издишах.

- Добре. Обаче първо ще си оставя кърпата, за да не я разнасям насам натам.

- А не, не, не, няма проблем. Ще я взема. - подаде ръката си към рамото ми, където бях метнала кърпата. Преди да я хване, аз си дръпнах рамото.

- Виж, Ник, няма проблем. Ще бъда бърза. Само да си оставя кърпата и идвам. Няма проблем, нали? - казах му вече супер озадачена, защо се държеше така.

Обърнах се и отворих вратата към басейна, когато от гледката ми се догади. Някакво момиче беше залепено за една от стените на басейна и беше обхванала раменете на Раян, той беше подпрял едната си ръката до главата, а другата беше на кръста и. И двамата бяха с бански, и се целуваха ожесточено. Когато момичето завъртя главата си съм мен, видях че това е Елинор. Исках да се махна, но не можех да направя и крачка. Бях като закотвена. Тя ми отправи лукава тънка усмивчица и тогава Раян се обърна в моя посока. Очите му се разшириха от изненада.