Объркан живот - част 1.

Петнадесета глава (602 думи)

Не мога да си обясна как така се обърнаха нещата? Вече не вярвам на Уил...съмнявам се в него. Не мога да повярвам, че стана така. До вчера се разбирахме прекрасно, а сега.....Сега не искам да го виждам. 

Да, знам ще кажете, че няма смисъл да се сърдя толкова. Но...той крие нещо от мен и аз знам, че е така. Всичко се разбира от погледа му, от начина по който ми говори. Той не вярва на себе си, не е сигорен в думите си. 

А щом той самия не си вярва, тогава как аз да му вярвам? 

Вече не съм сигорна в чувствата си. 

Защо изобщо трябваше да се появява Александра? 

Седях в стаята си и мислех. Не бях яла от около 2 дни. И на училище не съм ходила. Уил дори не се и обади. Може би в този момент прави секс с Александра.....Хм защо пък не? Тя е по-хубава от мен, а и ме превъзхожда по гърди и дупе. Да, една курва ме измести...Просто прекрасно. Не искам ида чувам за Уил.....

Бях много уморена и реших да поспя, но телефона ми звънна. Когато видях екрана се очудих, беше Алекс...С него не се бяхме чували от доста време, и на лицето ми се появи една широка усмивка. Вдигнах. 

-''Хей Алекс каква приятна изненада, как си.?'' - казах весело.

-''Здравей, Рали. Прекрасно. Ти как си? Чух, че имаш проблеми си Уил.?'' - каза тъжно.

-''Да, така е....''

-''Бих искал да дойда у вас ако е възможно, ще може ли.?''

-''Разбира се, чакам те.''.....

Гледната точка на Алекс. 

-''Разбира се, чакам те''- каза Рали и затвори. 

Плана ми беше да я развеселя малко. Този Уил не ми харесваше още от начало. Виждаше ми се някак странен. Плана ми бе да отида при Рали заедно с Крис. Той не я е забравил и няма да го направи...Крис я обича и цени. Бих искал да видя невероятната и усмивка отново. 

След около половин час се звънна на вратата. Отворих и пред мен стояха Уил и Крис. Не знаех какво да направя. Не се разсърдих, че Крис е тук...напротив зарадвах се. 

-''Момчета, здравейте....'' - усмихнах се и ги поканих да влязат.

-''Рали..аз....''- прекъснах Крис като го прегърнах толкова силно, че усетих как сърцето му щеше да изкочи. 

-''Е, Рал...може да ни разкажеш всичко.'' - каза Алекс и седнаха на дивна. 

Разказах им всичко. През цялото време мълчаха. И един път не ме прекъснаха. Разбраха ме и поговорихме малко. 

Алекс предложи да излезем и аз се съгласих. Отидохме в парка... Времето беше хубаво... 

Седнахме на една пейка и естествено започнахме да си ровим в телефоните... Седяхме така около 30 мин. и никой нищо не каза. Беше приятно.....

-''Момчета, гладна съм хайде за дюнери''- казах аз и тръгнахме. 

Решихме да минем през парка, тоест да заобиколим. По средата на пътя отключих телефона си и точно в този момент ми дойде смс. Оторих го и потръпнах. 

''Съжалявам..'' 

Само това бе написано. Бях на 100% сигурна, че е от Уил...Но за какво по-точно съжалява? Защо ми прати смс, а не ми се обади или поне да беше дошъл до нас. 

Ясно беше.....всичко между нас е на път да свърши. 

Докато се бях замислила върху смс-са стигнахме до дюнерите. Влязохме, взех ме си и седнахме на една от масите. Постоянно мислех за Уил, а не трябваше. Момчетата си говореха нещо, а аз се правех че ги слушам. Реших да вляза в фейсбук, за да вида дали сме ''приятели'' там. Влязох..видях че нямам съобщения, но една снимка привлече вниманието ми.....

Бях отбелязана на снимка, на която бях аз и Уил. Снимката не ме интересуваше, интересуваше ме надписа над снимката:

''Изчезнал от 24 часа....'' 

Кратка, но следващата е малко по-дълга. Искам да ви благодаря, че ме подкрепяте и четете историята ми ♥