Объркан живот - част 1.

Седемнадесета глава (471 думи)

Искам да ви кажа, че нарочно е по-къса, за за ви държа малко под напрежение. ;д

Дано ви хареса....;д

Когато шерифа се обади и ми каза, че са намерили Уил.....щях да припадна.  Веднага тръгнах, извиках мама и отидохме на мястото, което шерифът ми бе казал по телефона.  Намирахме се пред една изоставена къща много навътре в гората, заобиколена с ограда. Слязох от колата и отидох до шерифа.  -''Е...защо не влизаме. Хайде да го изведем от там.?'' - казах забързано.  -''Заложник е.''- това бяха думите на шерифа. -''Моля.? Кой по дяволите го държи.?''..... -''Хора, които търсят теб и баща ти.''.... -''МОЛЯ.?''..... Наистина, стана ми лошо.  -''Рали, знаеш баща ти печели доста пари. Работи навсякъде, за това се местите. Но този човек, който държи Уил и Александра вътре не е нормален. Тоест той иска от баща ти пари за проект който твоя баща не одобрява и не иска да му даде парите. Ще попиташ защо Уил е вътре.? Този човек и ''хората му'' са ви следили и е станало ясно, че Уил ти е гадже. За това са търсили него, защото издирват теб. Уил се е скарал с тях и те са взели него, а Александра е била с него''...... -''Кога ще го изкарате от там.?''- казах с последни сили.  -''В най-скоро време, моля те отиди при майка ти на безопастно разтояние.''   Това и направих, отидох при майка ми. Седнах отгоре на покрива на колата и се загледах в къщата. Първоначално, когато дойдох не виждах нищо, защото имаше някакъв дим. Но сега видях Уил, е поне част от лицете му.  -''Боже, той е там. Завързан е.'' - започнах да крещя.  -''Скъпа успокой се...след малко ще излезе'' - каза майка ми.    -''Добре Албърт искам да излезеш с двигнати ръце, веднага!'' - каза шерифът.  -''Няма пари - няма Албът''- провикна се от къщата.  Шерифът извади черно куфарче от колата си и го вдигна високо. След това допря мегафона до устните си. -''Парите са при мен, излез заедно със заложниците''.... -''Свалете оръжията!'' - каза Албърт.  -''Добре всички, свалете оръжията!'' - провикна се шерифът.  Всички свалиха оръжията си, а аз слязох от колата. Наблюдавах внимателно. Албърт излезе, първо бутна Александра навън и майка и я придърпа настрани. Изчаках да изведе и Уил. Той пристъпи бавно и ме видя.  -''Ралица Джеферсън. Каква изненада. Какво да не би да съм взел нещо твое.?''-  В този момент той издърпа Уил до себе си. Потрепнах.  -''Защо ти е Уил.? Аз стоя пред теб.''.... -''За да те измъчвам. Не ми трябваше ти, а баща ти. В момента и двамата сте тук, ах колко мило'' - започна да се мсее мазно.''..... -''Остави дъщеря ми. Толкова ли си жалък.? Толкова ли имаш нужда от тези пари.?''каза татко.  -''МЛЪКВАЙ!..Не знаеш нищо....и никога няма да разбереш колко много страдах. Но може би семейството ти ще разбере''..... ИЗСТРЕЛ. Бавно отворих очите си. Видях татко до мен, цял непокътнат. Обърнах се и срещу мен на около два метра стоеше Уил. Гледаше ме. До него лежеше мъртъв Алберт.