Объркан живот - част 1.

Дванадесета глава (502 думи)

Както и се надявах, всичко продължи доста добре. С Уил се разбираме доста добре. С Крис си говорим. Вчера той дойде до нас и се извини. Също така ми каза, че е обмислил нещата и за него и мен е много по-добре ако си останем приятели и не казваме на Уил. Аз първоначално се учудих как така толкова бързо е подтиснал чувствата си. Оказа се, че не. Той все още гори за мен, но има волята да го крие в себе си. Аз изобщо не бях съгласна с това, но трябваше да го приема. Все пак друго решение нямаше........Все пак и той го иска и каза, че ще се справи. Надявам се да е прав....:)

''Хайде ставай'' - Каза Уил и ме целуна по носа. 

''Какво правиш в нас.?'' - Погледнах го сънено. 

''Ами понеже не си на училище реших да прекараме целия ден заедно.'' - Усмихна ми се.

''Това е чудесна идея, но кой те пусна.? Мама и татко са на работа.''

''Ами знам, затова цъфнах тук още в 7:00, около 15 мин преди да тръгнат и ме пуснаха'' - Усмихна се.

''Ти си невероятен, но сега излез да се облека'' - Станах. 

''Добре, чакам те долу.'' - Усмихна се и излезе.

Станах, взех си душ вързах косата си и облякох дънки, тениска и суичър. Бях готова и слязох долу. Уил беше направил закуска и закусихме. Оправихме масата и решихме да излезем. Не знаехме къде да отидем, за това решихме да тръгнем безцелно  и след това да измислим къде да отидем. Ходихме и се разхождахме, когато изведнъж видяхме Крис. Уил и Крис са добри приятели, имат доста общи неща. Уил покани Крис да дойде с нас на кафе, той естествено се съгласи.  

Всъщност ми бе доста интересно какво ще стане. Малко ми е странно, като знам че Уил и Крис са приятели, въпреки че аз и Крис не сме точно такива. Не мога да разбера как за толкова кратко време нещата се преобърнаха. Просто не мога да го проумея. Но все пак трябва да свикна......

''Е, Крис как си.?'' - Каза Крис като седна до мен и ме прегърна през рамо.

На Крис май не му стана много приятно от това и го погледна с малко злоба.

''Ами знаеш...бива. Ти как си.? Какво става при вас.?'' - Усмихна се (фалшиво)

''Ами обичаме се, не виждаш ли.?'' - Уил ме придърпа към него и ме прегърна.

''Ъъ...да виждам...'' - Засмяхме се насила....

Честно казано беше доста неловко. Но още не мога да приема, че нещата така се развиха....Просто ми е толкова странно. Искам си Крис обратно. Не искам да се държим като непознати. Мисля си...ако не се беше появил Уил може би нямаше да стане така....Може би нищо нямаше да се промени. Но...но той се появи. Да, появи се и не искам никога да си отива. Може би доста държа на него. Да има доста ''може би'' в моя свят. Но....Аз не съм виновна. Но ми се искаше да съм, за да се обвинявам. Да, точно така...аз не мога да търпя това..