Объркан живот - част 1.

Двадесет и втора глава (1062 думи)

  Престоя ми тук не беше толкова зле. Радвам се, че намерих приятел тук - Джеръми. Оказа се доста добро и мило момче. Дори се бяхме паднали в един клас. Но не седяхме заедно, той си има гадже. Името и е Анна. Аз нямам нищо против, но не знам тя дали ме харесва. Защото според мен не ме харесва. Защо? Защото Джеръми в училище не ми говори. И според мен причината е тя, но аз не съм длъжна да му казвам какво да прави, той си решава.

Но ако забравим това, той е прекрасен човек. Излизахме няколко пъти, показа ми училището и си пишем. Не се оплаквам.Но се страхувам, че скоро ще се наложи да си ходя и ще трябва да го оставя, а не би ми се искало. Но винаги става така,, надявам се татко най-накрая да реши къде иска да се задържим постоянно, но това все пак зависи и от работата му.

Ежедневието ми минаваше по съвсем нормален начин. Бях първа смяна на училище и ставах в 7:00 часа. Взимах душ, закусвах, оправях се и тръгвах за училище. Съвсем нормален ден. В училище, естествено часовете минаваха бавно и мъчително. След часовете се прибирах в нас, учех ако имах за домашно - ако нямах просто спях. ;д

 През почивните дни се отдадох на себе си. Стоях си вкъщи, гледах филми, ядох доста неща, лакирах се, погрижих се за лицето си и какво ли още не. По принцип не ми се излизаше никъде, а и нямаше с кого. Но ако имаше пак нямаше да ми се излиза.

ПОНЕДЕЛНИК.

Както винаги станах в 7:00 часа. Отидох взех си душ, измих си зъбите и слязох в кухнята. Там бяха майка ми, която правеше закуска, и баща ми - който гледаше нещо по телевизията. Направих си чай и седнах да закусвам. Докато закусвах с майка ми си говорехме, каза че цял ден ще съм си сама в нас защото ще се върнат по-късно от работа. Честно казано вече бях свикнала с това. Аз кимнах и се качих в стаята си да се облека. Направих го, след това се заех с косата си. След като станах готова реших да излизам. Обух си ванските и излязох. Навън бе хубаво времето, но предполагам, че ще се развали все пак скоро Коледа, а това значи че ще има сняг. Както и да е. Сложих си слушалките в ушите, включих си телефона и си пуснах музика. Обожавам музиката. Не мога да живея без нея, ако не слушах музика сега нямаше да стигна до училище. Буквално, когато ходя с музика в ушите ми, времето се минава неусетно.

 И така....стигнах. Влязох в класната стая, там беше половината клас. Все пак беше 7:40, а обикновено идват в 7:59. Точно в последния момент. Когато влязох видях Джеръми, който седеше на чина си заедно с Анна. Усмихнах се и на двамата и поех към чина си. Но видях нещо необичайно, което се заклевам, че преди не беше там. На чина ми имаше момче, което най-вероятно спеше. Не исках да го будя, но това си беше моя чин. Точно там където искам да седя, не бих си го дала. Не исках да го будя и седнах леко до него, той също беше със слушалки в ушите и не ме усети. Аз извадих книгата си от раницата и започнах да чета. Не чувах нищо освен музиката, която кънтеше в ушите ми. Изобщо не чувах нищо освен нея, и точно за това разбрах, че сме започнали часа чак, когато господина по английски влезе. Честно да ви кажа аз знам английски, но продължавам да го уча, все пак трябва да общувам по някакъв начин. Махнах слушалките си и прибрах книгата. Обърнах се и видях, че момчето, което ми бе седнало на чина още е там и все още спи. Ако го бях оставила да продължи да спи щеше да си изпроси конско от господина. За това реших, че вече трябва да го събудя. Бутнах го един, два пъти, но той не помръдна. Извадих едната слушалка от ухото му, приближих се до ухото му и с малко по-тих тон казах ''Събуди се''. Той стана изведнъж, погледна ме, все още беше сънен и не можеше да осъзнае какво точно става. Аз се засмях леко, защото беше наистина сладък в това положение. Погледна ме отново и свали слушалките си. Не знаех кой е той дори и да ми беше от класа, защото аз седях до днес сама на един чин и не обръщах внимание на никого. Момчето остана да седи до мен в часа.

 По средата на часа, докато се опитвах да не заспя и да внимавам в час, усетих високия поспаланко да ме ръчка. Обърнах се и той ми бутна една бележка. На нея пишеше:

- ''Хей аз съм Майк, извинявай, че седнах на чина ти, но просто тъпата кучка Анна бе седнала на моя, а не ми се занимаваше с нея. Ще се преместя междучасието. Но преди това може ли да ми кажеш името си.? И благодаря, че ме събуди...не ми се слушаше пискливия гейски глас на господина рано сутрин. :)''

Засмях се леко и отговорих на бележката му.

- '' Хей...аз съм Рали, приятно ми е, но наистина беше объркващо, че бе седнал точно на моя чин. Но няма проблем можеш да останеш ако искаш, не ми пречиш. И няма проблем, точно за това те събудих.''

Подадох му бележката той се усмихна и я остави под чина. 

След около 10 мин. звънеца удари и всички хукнаха нанякъде, обикновено ходеха да пушат зад училището. Аз започнах да прибирам нещата в раницата си.

 - ''Благодаря за гостоприемството'' - каза Майк и се засмя.

- '' Хах...няма проблем'' - засмях се. -

'' Е...може ли да остана още?''- 

'' Разбира се'' - усмихнах се.

 Остатъка от деня мина доста скучно. Майк седя през целия ден до мен. Дори се прибрахме заедно, поканих го в нас, защото той каза че живее на близо, но така и не разбрах къде точно. Седнахме да обядваме, преди да се приберем минахме през една пицария и си взехме пица за вкъщи. Той прекара дори вечерта в нас. Да сега ще кажете, че се познаваме едва от сутринта, а вече е ходил в нас. Просто намерих приятел. Към 22:00 той реши, че трябва да си ходи, пожела ми лека вечер и си тръгна. Разбрахме се да ходим заедно на училище. 

След като Майк си тръгна аз си измих зъбите, облякох си пижамата, пуснах си филм и си легнах.

1.12.2015

Първо искам да благодаря на всички, които четете историята. В момента сте 6,054 души, нямате представа колко се радвам за това. Благодаря ви!Кога ще има нови части? Ами обмислям го да качвам сутрин, защото този месец съм първа смяна. Но когато мога ще качвам и по две части на ден, но не знам дали ще смогна като имам и домашни. Например днес не можех да намеря много време да напиша частта защото имах домашно, а вечерта съм заета. За това ще се постарая! Обещавам! Моля ви след като прочетете историята да коментирате. Искам да имам представа дали ви харесва. Благодаря ви.♥ 

П.С. Hello December ♥