Двадесет и четвърта глава (686 думи)

67 6 2
                                    

  Мда с Майк излязохме. Не беше нищо специално просто отидохме да ядем пица. След това седнахме в парка с шейк в ръка и си говорехме. Не стояхме до много късно все пак на другия ден бяхме на училище. Поопознахме се. Изпрати ме до нас, гушнахме се, целунах го по бузата и се прибрах.

Майка ми и баща ми не си бяха легнали, което беше странно. Влязох в кухнята и ги поздравих, майка ми ми направи място да седна.


- ''Гладна ли си миличка?'' - попита майка ми.


-''Не, с Майк вече вечеряхме.'' - усмихнах се.


-''Рали искам да ти кажа нещо'' - започна баща ми.


-''Да?''- попитах.


-'' Този месец обмисляме с майка ти да се върнем в България за празниците и искахме да те попитаме ти какво мислиш по въпроса'' - усмихна се топло.


-'' Страхотна идея! Кога?'' - зарадвах се.


-''Лол....не очаквахме, но се радваме че искаш да дойдеш с нас. Ами на 22-ри заминаваме.'' - ''Но..Майк?'' - казах тъжно.


- ''Спокойно мила ще поканим техните на вечеря и може и той да дойде с теб'' - каза майка ми.


-''Наистина?'' - възкликнах.


-''Разбира се.'' - каза майка ми.


-''Благодаря ви страхотни сте.'' - станах прегърнах ги и си отидох в стаята.


Качих се радостна и отидох да си взема душ преди лягане. След това си измих зъбите, облякох си пижамата и си легнах.

 Преди да заспя си включих телефона и видях, че преди около 3 мин. Майк ми беше изпратил съобщение. Отворих го и се усмихнах.

Майк: ''Хей дивак хареса ли ти пицата? Нямам търпение да те видя утре. Лека нощ. ♥''.


Аз: ''Хареса ми всичко не само пицата. Лека нощ. ♥''


Обърнах се на другата страна и заспах с усмивка.





Объркан живот - част 1.حيث تعيش القصص. اكتشف الآن