Объркан живот - част 1.

Двадесет и трета глава (633 думи)

  ВТОРНИК 7:20

Боже! Как можах да се успя? Помня само как снощи след като Майк си тръгна аз си пуснах филм и заспах. Не беше чак толкова късно. До сега не се бях успивала. На всичкото отгоре с Майк се бяхме разбрали да ходим заедно на училище. Както и да е....

Станах, взех най-бързия душ, който някога съм взимала, измих си зъбите, облякох се, оправих си косата, взех си раницата и излетях в кухнята. Когато слязох долу едно нещо или по-точно един човек ми направи огромно впечатление. 

Майк беше в кухнята ми!

- '' Ам....добро утро.' - казах аз като плахо влизах в кухнята.

Майк се обърна и се усмихна. След като влязох напълно в кухнята видях майка ми и баща ми, които явно се бяха върнали.

-'' Добро утро, мила. Днес май малко си се успала?'' - каза майка ми и се засмя.

- '' Ами да..малко. Ам... Джейк какво правиш тук?- погледнах го.

-'' Майка ти ме пусна да вляза и ми направи палачинки, които са страхотни'' - каза с пълна уста.

Майка ми се засмя след това и аз.

- '' Хапвай миличък, Рали ти няма ли да закусваш?''

- ''Ами всъщност щях да попитам ако можеш да ми дадеш джобни, за да си взема фреш по пътя?''

- ''Разбира се.''

Майка ми ми даде пари след това изчаках Майк да си довърши закуската като през това време си обувах Vans-ските. 

Бях готова, Майк дойде обу се след това тръгнахме към училище.

 Аз минах пред него и започнах да вървя с малко по-бързо темпо от обикновено. Майк дотича след мен тъй като през това време си е оправял обувката разбира се.

-'' Хей за къде си се забързала?'' - стигна до мен.

-'' Училище?''

- ''Можех да те закарам. Имам кола, но тя беше паркирана пред вас, а ние сме доста далеч.''

- ''Няма нужда, ще се разходим''

По пътя си говорихме. Стигнахме в училище в 7:55. Влязохме в класната стая и заехме местата си. По време на часа едно листче падна на чина ми. Взех го, беше от Джеръми.

''Май си си намерила нов приятел? Забрави ли ме вече? :(''Отговорих на бележката.

''Ти си зает с Анна. И не си мисли каквото не трябва, с Майк сме само приятели''

Смачках бележката и я хвърлих на чина му. Видях, че я прочете, но не каза нищо.

Деня ми мина доста скучно. Цял ден бях на училище след това се прибрах с Майк. Оказа се, че живее до нас. След като се прибрах седнах да уча, все пак имах изпити. Беше около 17:30, когато бях свършила с домашните и реших да легна да поспя, защото бях много уморена.

Когато се събудих видях Майк, отново. :д Играеше някаква игра на лаптопа ми.

-''О Боже...какво правиш тук?'' - казах ядосано и сънено едновременно.

-''Ами беше ми скучно в нас, звънях ти, но ти не вдигаше и дойдох до вас. Майка ти ме 

пусна.'' - усмихна се.

- ''Защо по дяволите на изчака долу? Изкара ми акъла.'' - тръшнах се на леглото.

- ''Хареса ми как спиш. Хайде сега ставай да ходим навън.'' - стана от стола, на който бе седнал.

- ''Моля? Не. Ти си отиваш, а аз продължавам да спя.''- завих се.

- ''Хайде моля те! Ще се разходим, ще ти взема пица.''

-''Махай се.'' - казах докато се опитвах да заспя отново.

- ''Добре тогава щом ти ще спиш и аз искам да спя. '' - хвърли се върху мен.

-'' Идиот! Махай се'' - започнах да крещя, а Майк да се смее.

- ''Ако се махна ще дойдеш ли с мен?''

-''Да, но се махни.''

Той стана от леглото и излезе да ме чака в хола. Аз станах оправих се, обух едни дънки, сложих си блуза с дълъг ръкав...все пак беше хладно, пуснах си косата и слязох долу.

С.П. Надявам се да ви е харесало. 7.12.2015.